Вулфгар се изви на стола си, ала стисна зъби и от гърлото му не се изтръгна нито звук. Да бъда проклет, ако покажа болките си пред тази малка саксонска вещица, повтаряше си той. Вдигна поглед и я видя пред себе си с опрени на кръста ръце. В очите му ясно се четеше съмнение. Нима това крехко същество наистина умееше да лекува?
Айслин посочи крака му.
— Парата ще размекне коричката и ще подсуши раната. — После горчиво се усмихна и прибави: — За конете се грижите по-добре, отколкото за самия себе си.
Обърна се и с бързи крачки отиде до окаченото на куката снаряжение на Вулфгар. Извади късата кама от ножницата и сивите очи на стария викинг недоверчиво се присвиха. Когато той посегна към грамадната си бойна брадва, Айслин с усмивка вдигна камата и я постави върху жарта в камината.
Надигна се и забеляза, че мъжете все още не проумяват какво възнамерява да прави с раната.
— Нима смелият нормански рицар и страшният викинг се боят от простото саксонско момиче? — попита иронично тя.
— Не е страх — отговори спокойно Вулфгар. — Ала не ми се вярва да изпитвате особена любов към норманите. Защо искате да ме лекувате?
Айслин се обърна и затърси нещо сред билките на майка си. Разтърка между пръстите си няколко сухи листа и ги смеси с гъша мас. Разбърка гъст мехлем и обясни:
— Мама и аз отдавна се славим с умението си да лекуваме рани и болести. Не се страхувайте, имам достатъчно опит. Ако смятате, че храня зли намерения, трябва само да си припомните, че на ваше място бе дошъл Рейнър и не само аз, а и всички селяни биха страдали много повече под ботуша му. Затова ще ви пощадя — поне засега.
— Имате право — кимна спокойно Вулфгар. — Ако замисляте нещо, ще ви кажа само, че Суейн ще бъде безмилостен. И без това постоянно ми повтаря колко коварни са жените…
— Грубиян — отговори презрително Айслин.
Вулфгар се приведе напред и равнодушно обясни:
— Народът му отдавна упражнява изкуството на умъртвяването и е открил неподозирани възможности за удължаване на страданията.
— Заплашвате ли ме, милорд? — попита невинно Айслин.
— Не. Никога не съм имал намерение да ви плаша. — Изгледа я изпитателно и спокойно се отпусна назад. — Ала преди да се заемете с лечението, бих желал да узная името ви.
— Айслин, милорд. Айслин, бивша Даркенвалд.
— Много добре, Айслин, позволявам ви да правите с мен, каквото си искате. На ваше разположение съм — отговори с усмивка Вулфгар. — Скоро ще дойде и моето време.
Айслин потръпна от ужас. Лицето й поруменя. Защо трябваше да й напомня за неизбежната й участ? Постави хаванчето с мехлема върху гореща плоча, после коленичи и притисна бузата си до коляното на мъжа, за да не може да мърда. Железните мускули на прасеца се опряха в гърдите й. Дръпна внимателно навлажнената превръзка и успя да я отдели от раната. Прорезът беше страшен — от коляното почти до чатала.
— От английски меч ли е? — осведоми се тихо тя.
— Спомен от Сенлак — отговори Вулфгар и сви рамене.
— Лошо се е прицелил — отбеляза Айслин. — Само педя по-нагоре и щеше да ми спести доста страдания.
Напълни гърне с гореща вода и отново седна, за да промие раната. Избърса внимателно всички корички и остатъците от мръсната превръзка, след което посегна към нагорещената кама. Видя, че Суейн грабна брадвата и застана плътно зад нея. Вдигна очи и спокойно срещна изпълнения с недоверие поглед.
Вулфгар изкриви лице в горчива усмивка.
— Не се опитвайте да довършите делото на английското острие, скъпа. Надявам се, че компанията ми в леглото не ви е чак толкова отвратителна. — После вдигна рамене. — Мъжествеността на Суейн вече десетки пъти е била подлагана на изпитания. Той би искал и аз да запазя своята.
Айслин хладно го изгледа.
— О, нима желаете да имате синове, милорд?
Вулфгар почти се разсърди.
— Не ме е грижа ще имам ли наследници или не. Вече прекалено много копелета населяват бедната ни земя.
Айслин се усмихна с горчива ирония.
— Аз също не го искам особено, милорд.
Притисна горещата кама към началото на раната и умело я плъзна надолу, за да затвори зейналите краища и да изгори зашилото месо. Вулфгар дори не изохка. Тежката миризма на изгоряла плът я удари право в носа. Тялото на норманина се изви, мускулите се напрегнаха, скулите още повече изпъкнаха. Айслин остави камата и внимателно намаза раната с приготвения мехлем. После взе парче мухлясал хляб и го стри на гъста каша с малко вода. Намаза раната с дебел слой от сместа и превърза бедрото с чисти ленени ивици. Доволно отстъпи крачка назад и огледа свършената работа.