— Какви лъжи си му надрънкала пак, проклета кучко?
— Сигурен съм, че Айслин не лъже! — изрева Болсгар. Ала се овладя и продължи: — Отдавна те познавам, Гуинет. Ти винаги си мислила само за себе си. Би предала всеки, стига да имаш полза от това. Ала все още не мога да проумея — защо е това предателство? — Обърна глава, не можейки да понася повече вида й. — Каква полза, ако потопиш в кръв бедната ни земя? Какви фалшиви приятели си си избрала пак? Първо онзи коварен самохвалко Рейнър, а сега чужди мародери!
Когато се спомена името на Рейнър, Айслин забеляза как другата жена гордо изправи глава и победоносно се взря в баща си. Младата жена светкавично проумя връзката и скочи от стола си.
— Рейнър! Той е водачът на разбойниците! Никой друг не познава така добре земята ни! Тя ни е предала на Рейнър!
— За Бога! — изрева вбесено Болсгар. — Това е най-черният ден в живота ми!
— Така ли, скъпи татко? — озъби се Гуинет. — По-черен дори от онзи, в който узнахте, че скъпоценният ви син е копеле? Вие и тази саксонска мръсница отнехте и последното, което ми беше останало! Направихте ме проста слугиня — мен, която трябваше да бъде господарка на този дом! А когато се опълчвах срещу лъжите и клеветите на тая пачавра, собственият ми баща ме нападаше в гръб!
Болсгар замахна и с все сила зашлеви дъщеря си през лъжливата уста. Гуинет се олюля и тежко се опря на масата.
— Да не съм чул повече тази дума! — изрева той. — Вече нямам дъщеря!
— Вие май продължавате да обичате Вулфгар, въпреки че в очите на целия свят е само едно нещастно копеле! — изсъска ядно Гуинет. Лицето й се разкриви от омраза. — Тогава се насладете на деня, защото смъртта ще го настигне още преди смрачаване.
Айслин потръпна и страхливо прошепна:
— Примамили са го в засада… О, Господи! Ще го нападнат в гръб и ще го убият!
Овладя се и със заплашително святкащи очи пристъпи към Гуинет. Ръката й стисна дръжката на малката кама в колана.
— Кажи веднага къде е поставена засадата, кучко! — изсъска нежният й глас и дори Болсгар я загледа смаяно. — Кажи ми или ей сега ще разпоря продажната ти уста!
— Вече е късно. Няма да спасиш копелето. Затова ще ви кажа: засадата е в гората на Крейгън. Сигурна съм, че скъпият ми брат вече се търкаля в собствената си кръв! — Жената се обърна и спокойно се отпусна на един стол.
— Предупредете го, Болсгар! — изплака Айслин. — Вземете най-бързия кон и се опитайте да го настигнете! Може би имаме още малко време. Вулфгар язди бавно и очаква вест от нас…
Болсгар грабна наметката си и изхвърча от залата.
Вулфгар, Суейн и Гоуейн се бяха присъединили към другарите си зад висок хълм, който ги пазеше от любопитни очи. Скоро продължиха бавно пътя си, на сигурно разстояние след авангарда, с разпратени от двете страни съгледвачи. От време на време основната група спираше и Вулфгар смръщено обхождаше с поглед хоризонта. Внезапно на пътя зад тях изникна облаче прах. Рицарите спряха и напрегнато зачакаха самотния ездач. Вулфгар пръв позна Болсгар и изненадано вдигна вежди. Старият рицар дръпна юздите и мъчително си пое дъх. Думите излизаха от устата му на пресекулки:
— Рейнър е водачът на мародерите. Гуинет ни е предала. Заложили са ви капан малко преди Крейгън. Да продължим напред, по пътя ще ви разкажа подробности.
Челото на лорда помрачняваше с всяка дума на стария човек, докато накрая над сивите очи сякаш надвисна нощ. Никога не беше очаквал такова коварство от страна на сестра си. Скоро отвъд гората се издигна стълб дим, предназначен вероятно да ги примами. Вулфгар заповяда отрядът да спре, преди да са излезли на открито.
Заповедите му бяха кратки и отривисти:
— Гоуейн и Суейн остават при мен. Копията готови за бой! Болсгар и Милбърн да заобиколят с половината ни хора. Изчакайте да чуете бойния ми вик и тогава нападайте. Ще ги изгоним на открито и там ще се разправим с тях.
В гората цареше мъртвешка тишина. Пътят беше обграден от великански стари дъбове, покрити със свежозелен мъх. Ездачите внимателно заобикаляха нападали стъбла. Не се чуваше дори шум от животни и птици. Мъжете потиснато се оглеждаха.
Болсгар и Милбърн поведоха половината отряд навътре в гората. После направиха завой и внимателно продължиха напред успоредно с основната група. Спряха едва когато пред тях прозвучаха тихи гласове. Не им оставаше нищо, освен да чакат знак от Вулфгар.
Най-после гръмогласен боен вик проряза въздуха. Изненаданите подпалвачи се видяха нападнати от две страни. Вулфгар размаха тежкото си копие и се понесе като вихър начело на отряда си. Гоуейн и Суейн го следваха по петите.