В гората цареше полумрак и сенките на нападателите сякаш се умножаваха. Скоро разбойниците потърсиха спасение в бягство. Събраха се едва пред руините на Крейгън. Единственият рицар, който ги водеше, ги накара да създадат с щитовете си нещо като защитен вал. Стрелците се скриха зад него и започнаха да изпращат стрела след стрела към края на гората, където хората на Вулфгар бяха слезли от конете и бяха застанали зад дърветата.
Вулфгар, прикриван отляво от Болсгар и Гоуейн, а отдясно от Суейн и Милбърн, се изправи и развя флага си срещу нападателите.
— Предайте се! — проехтя гръмкият му глас. — Нямате друг изход!
Ала чуждият рицар нямаше намерение да сложи оръжие.
— Никога! Нали знаем какво прави Вилхелм с мародерите! По-добре да умрем тук, отколкото под секирата на палача. — Удари с меч тежкия щит и добави: — Елате да ни хванете, норманино!
Вулфгар насочи копието напред и пришпори Хън. Едновременно с това хората му обсипаха противника с дъжд от стрели. Един от мъжете се надигна, опитвайки се да го свали от коня, но дългото копие на норманина прониза сърцето му.
Устремът на Хън проби дупка в защитата на врага, която скоро се разшири от нападението на останалите рицари. Скоро мъжете обърнаха конете и отново нападнаха. Рицарят насреща им напразно се опита да събере хората си.
Този път Вулфгар се устреми към крилото на защитния вал. Захвърли копието, измъкна тежкия боен меч и си проби кървава пъртина през редицата от хора. Верните му рицари не изоставаха нито за миг. Междувременно част от стрелците също бяха посегнали към мечовете и се биеха пеш. Останалите изчакваха отдалеч със запънати лъкове. Щом в защитната стена се появеше пролука или щом някой мародер се опитваше да избяга, смъртоносната стрела сигурно улучваше целта си.
Скоро земята се покри с мъртви тела. Тук-там се чуваха предсмъртни стонове. Прав остана само чуждият рицар. Вулфгар извика на хората си да се отстранят и скочи от седлото.
Двамата се сблъскаха като два железни колоса. Ала чужденецът нямаше никакъв шанс срещу закаления в битките норманин. Само след няколко силни удара се строполи на земята, победен в рицарска борба.
Суейн и Болсгар напразно търсеха Рейнър и Вашел между ранените и убитите. За съжаление трима нормани също бяха намерили смъртта си. Шест бяха ранени, ала можеха да яздят. Свалиха оръжията и броните на убитите неприятели, после ги погребаха в набързо изровения гроб.
Вулфгар неспокойно обхождаше с поглед хоризонта. Хън сърдито риеше с копита и сякаш подканяше господаря си да се връщат по-скоро.
Къде ли бяха изчезнали Рейнър и Вашел?
Страхът за Вулфгар стискаше Айслин за гърлото. Очите й гневно пронизваха седналата до масата Гуинет. Ала жената не й обръщаше внимание. Беше скръстила спокойно ръце в скута си и неотстъпно се взираше към вратата. Младата жена учудено се запита какво ли означава това.
— Отдавна знаехме, че сред нас има предател — започна внимателно тя. — Вулфгар язди съвсем бавно. Сигурна съм, че Болсгар ще го настигне преди Крейгън. Тогава Рейнър ще бъде онзи, който няма да преживее края на деня…
Гуинет дори не се помръдна. Гласът й прозвуча самоуверено:
— Рейнър няма да умре.
— Останалите ни хора се измъкнаха тайно още преди разсъмване и чакаха Вулфгар на уговорената отрано среща — продължи упорито Айслин, без да откъсва очи от нея.
Отговорът беше същият:
— Рейнър няма да умре.
Внезапно Айслин проумя значението на думите й и скочи от мястото си. Погледът й прониза мършавото лице на Гуинет.
— Рейнър няма да умре, защото не чака Вулфгар в засада, а се е запътил насам, нали?
Гуинет победоносно се изсмя и Айслин веднага разбра, че предположението й е правилно. Нямаше нито минута за губене. Нареди да повикат Бюфон и да доведат в залата всички годни за бой мъже. Скоро отвън прозвуча конски тропот и Айслин конвулсивно стисна в ръка малката си кама. Застана зад Гуинет, готова да я прониже, щом някой се опита да нахлуе в залата.
На прага застана Бюфон, придружен от друг норманин, и въпросително се обърна към господарката си:
— Какво има, милейди?
В този миг вътре се втурна Керуик, следван от пазача на кулата.
— Рейнър е на път към Даркенвалд, докато хората му се опитват да примамят Вулфгар в капан — обясни кратко Айслин. — Трябва да се приготвим да защитаваме залата!
Мъжете се заеха да затварят и залостват капаците на прозорците. Бюфон затвори вратата и спусна голямото резе. Айслин сякаш се върна в деня, когато Рейнър нахлу в родното й място и донесе със себе си смърт и разрушение. Ала се отърси от тежките мисли и повика Бюфон.