— Веднага сигнализирайте на Вулфгар да се върне в Даркенвалд! Нали имаме навсякъде наблюдатели! Ще се моля на Бога да види сигналите!
Старият рицар побърза да изпълни заповедта на господарката си, ала в този миг вратата се разтърси от силни удари. Прозвуча гласът на Рейнър и Гуинет скочи с радостен вик. Преди някой да успее да й попречи, жената се втурна към вратата и дръпна тежкото резе. Тежките крила от дъбово дърво се разтвориха и на прага застанаха двама чужди рицари. Следваха ги Рейнър и Вашел, а зад тях още двама чужди воини, всички в норманско облекло.
Бюфон извади меча си и смело се опълчи срещу натрапниците. Пазачът на кулата и още двама души се присъединиха към него. Един от придружителите на Рейнър метна копието си и улучи пазача на кулата право в гърдите. Вашел се нахвърли срещу един мъж, който нямаше никакъв опит в рицарската борба. Само боят между Бюфон и Рейнър продължи по-дълго. Керуик повлече Айслин по стълбите, за да я скрие в спалнята.
Вашел без усилия уби противника си и се промъкна зад гърба на Бюфон. Размаха меча с две ръце и го стовари върху тила на смелия стар рицар. Острието премина между железните пръстени на ризницата и се заби дълбоко във врата му. Бюфон изкрещя от болка и се строполи на земята. Устреми очи към небето и скоро изпусна последния си дъх.
Керуик блъсна Айслин в стаята и побърза да затвори вратата. После посегна към прогнилия щит и назъбения от старост меч, които висяха край вратата, решен да защитава до смърт някогашната си годеница. Двама от натрапниците вече се изкачваха по стълбите, следвани от Рейнър.
— Освободи вратата, саксонска свиня! — изрева самодоволно Рейнър. — Каква полза да защитаваш дамата още няколко минути и да рискуваш живота си? Тя така и така е моя.
Керуик дори не се помръдна.
— Щом животът е всичко, което мога да ви дам, елате и си го вземете! Очаквам този миг, откакто ми откраднахте любимата.
— И ти ли, дребни саксонецо? — изсмя се дрезгаво Рейнър. — Тази жена завладява сърцето на всеки мъж, който я е зърнал дори за миг!
Керуик отрази първото копие и заби ръждясалото острие на меча си в слабините на единия нападател. Ала при сблъсъка с Рейнър старото оръжие не издържа и се строши. Въпреки това саксонецът успя да отрази с щита си следващия удар. Ала вторият чужденец прониза ръката му с копието си. Почти едновременно с него мечът на Рейнър се стовари върху незащитената му глава. Младежът рухна на земята и се обля в кръв.
Рейнър прекрачи през безжизненото тяло и блъсна вратата на стаята. Айслин го изгледа с разширени от ужас очи.
— Нали ви казах, че все някога ще бъдете моя — поздрави подигравателно мъжът. — Ето че дойде и моето време, гълъбице….
Очите й гневно просветнаха, ала от напуканите устни не се изтръгна нито дума. Рейнър протегна ръка към нея, ала в този миг откъм люлката прозвуча плач. Обърна се и се приведе над детето с вдигнат високо меч. Айслин изпищя и се вкопчи в ръката му. Мъжът грубо я отблъсна и тя полетя към края на леглото. Удари се и се сви на кълбо. От ъглите на устата й потече тънка струйка кръв. Ала само след миг скочи и отново сграбчи ръката му.
— Защо искате да убиете собствения си син? — прошепнаха напуканите устни.
— Може наистина да е мой, въпреки че има много доказателства против твърдението ви — отговори невъзмутимо той. — Във всеки случай предпочитам да го видя мъртъв, отколкото наследник на Вулфгар. — Страшният меч отново се вдигна.
— Не! — изпищя Айслин. Нещо в гласа й го накара да спре и да обърне глава. Гордо изправена, младата жена притискаше камата до сърцето си.
— Ако дори одраскате сина ми, ще се самоубия пред очите ви. Нали познавате Вулфгар! Ще ви преследва до най-мрачния кръг на ада, за да си отмъсти!
— Копелето вече не може да ме уплаши — изрева сърдито Рейнър. — Хората ми отдавна са го пратили в гроба!
— Не е много сигурно, любими — обади се гласът на Гуинет откъм вратата. Тя беше побързала след Рейнър, защото не искаше да го оставя сам с другата. — Предупредиха го. Тази ме е наблюдавала, докато говорех с верния ви човек, и баща ми препусна да му съобщи. Вулфгар няма лесно да падне в капана.
Рейнър измърмори нещо неразбрано и тикна меча обратно в ножницата.
— Всъщност това не е лошо за нас, красавице — усмихна се коварно той и продължи да размишлява на глас: — Копелето е родено с късмет и сигурно ще се измъкне здраво и читаво. Затова не е достатъчно да вземем заложници. Страх ме е, че трябва да бягаме. Хората ми сигурно ще паднат под меча му, а аз нямам повече средства да си купя нови наемници.
Хвърли изпитателен поглед към Айслин, която притискаше до гърдите си малкия Брюс, и угрижено си каза, че няма сила, която да я изтръгне от сина й — а те не биваше да губят нито миг. Затова се обърна към Гуинет: