— Идете да вземете храна от избата. Ще се отправим на север и ще се включим във войската на претендента Едгар. Може дори да положим клетва за вярност. Не се бавете, скъпа, времето напредва.
После рязко заповяда на Айслин:
— Вземете детето със себе си! То е не по-малко ценен заложник от вас, въпреки че съм почти сигурен, че Вулфгар често го праща по дяволите. — Гласът му беше режещ. — И се пазете, гълъбице! Ако ви е скъп животът на сина ви, не ми създавайте трудности. И не се опитвайте да оставяте знаци по пътя, по който ще тръгнем!
Айслин презрително се изсмя.
— Навсякъде, където минавате вие, остава прах и пепел! Не е вярно, че Вулфгар обича малкия ми син. Защо да го вземаме с нас? Само ще ни пречи по пътя. Вулфгар може и да се съмнява, че е негов, но няма да престане да се грижи за него.
Рейнър мрачно се изсмя.
— Гуинет гледа на нещата по друг начин. Разказа ми, че в последно време копелето често играе с малкия и го е признал открито за свой син и наследник. Ще го вземем с нас!
— Тази кучка ви е предана с душа и тяло — изсъска Айслин.
— Не говорете лошо за бедната жена, гълъбице — промърмори през смях Рейнър. — Тя наистина ми служи вярно.
— Така е — прошепна Айслин. — Успя да измами всички ни. Вероятно най-вече самата себе си…
— Много й се иска някой да сложи в краката й целия свят — засмя се отново Рейнър. — А кой би могъл да откаже нещо на такова нежно цвете? — В гласа му ясно прозвучаха подигравка и презрение. Ала бързо стана сериозен и рязко заповяда: — Край на глупавите приказки! Бързо съберете вещите си!
Айслин увърза в една вълча кожа дрешките на Брюс и посегна към подплатената наметка, която щеше да топли и двамата.
— Достатъчно — прекъсна я сурово Рейнър. — Време е да вървим! Избута я навън и я принуди да прекрачи през Керуик, който не се помръдваше. Не й даде време да погледне и бедния Бюфон.
Гуинет ги очакваше пред вратата. Естествено, беше възседнала петнистата кобила на Айслин и носеше една от най-хубавите й роби. За Айслин беше довела старата кафява кобилка. Младата жена притисна Брюс до гърдите си, решена да не го изпуска от ръцете си. Рейнър й помогна да възседне коня, без да обръща внимание на ревнивите погледи на Гуинет, и още веднъж я предупреди:
— Не забравяйте какво ви казах, гълъбице! Ще убия малкия, ако ме принудите да го сторя.
Айслин кимна, едва успявайки да сдържа напиращите на езика й остри думи. Рейнър се метна на седлото, но Гуинет забави тръгването им с няколко скъпоценни минути. Свали простата си вълнена наметка и я протегна на Айслин. Младата жена безмълвно й подаде подплатената с лисици пелерина — един от многобройните подаръци на Вулфгар. Рейнър едва не я скастри за постъпката й, но предпочете да премълчи. Всъщност съперничеството между двете го забавляваше…
Гуинет се изравни с него и триумфално се усмихна.
— Е, харесвам ли ви така, скъпи? — попита кокетно тя.
Мъжът кимна с усмивка, ала побърза да отвърне очи от нея и потърси с поглед Айслин.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Вулфгар отново обходи с поглед хоризонта. Някакъв глас непрекъснато нашепваше предупреждения в съзнанието му. Той ставаше все по-висок и отчетлив и внезапно мъжът осъзна какво му казваше: Рейнър! Айслин! Брюс! Даркенвалд!
Стегна рязко юздите и Хън уплашено изпръхтя. Даде кратка заповед на Болсгар:
— Останете тук и погребете нашите хора. Те бяха смели воини. Вие, Милбърн, му помогнете с хората си! Всички останали тръгват с мен!
Суейн, Гоуейн и дузина други се метнаха на конете и препуснаха след лорда си, без да се щадят. След по-малко от час спряха пред господарския дом.
Вулфгар веднага отбеляза, че не ги посрещна вик на поста от наблюдателната кула. Айслин също не се появи както обикновено на вратата. Хвърли юздите в ръцете на Суейн и се втурна в залата. Най-лошите му предчувствия се потвърждаваха. Навсякъде се виждаха следи от кратка, ала безмилостна битка.
Пазачът лежеше мъртъв в подножието на стълбите, недалеч от него Бюфон, чийто оцъклени очи все още бяха устремени към тавана. Хайлан седеше на горната площадка и държеше в скута си обляната в кръв глава на Керуик. Ръцете на младия саксонец все още стискаха строшения меч. Острието стърчеше от гърдите на непознат воин, проснат наблизо. Мидред шеташе из залата и от гърдите й се изтръгваха тихи вопли. Майда се беше свила в най-тъмния ъгъл и не откъсваше очи от празната люлка.
— Гуинет е виновна! — изкрещя обвинително Хайлан. — Тя им отвори вратата, а после избяга. — Разхълца се и добави: — Отведоха със себе си лейди Айслин и Брюс!