Очите й се напълниха със сълзи. Откъде беше сигурна, че съпругът й е още жив? Откъде знаеше, че ще препусне след тях, за да освободи малкия си син и жена си? Надеждата, че Болсгар го е настигнал и го е предупредил, беше твърде слаба. Може би тялото му отдавна вече почиваше в земята…
Слънцето бързо се издигна. Пътят ставаше все по-лош. Брюс се събуди и младата жена побърза да му подаде гърдата си. Когато и след това продължиха да препускат, малкият тихичко захленчи. Не можеше да разбере защо не го оставят да си играе както обикновено на меката кожа.
Рейнър се извърна като бесен.
— Погрижете се копеленцето да млъкне!
Айслин притисна детето до гърдите си и тихичко запя. Скоро момченцето се успокои и отново задряма.
Вече бяха отминали равнинната местност с широките й реки и сега трябваше да си пробиват път през обраслите с тръни хълмове на Средна Англия. Прекосиха остатъците от някакво селце и когато се озоваха на бившия площад, от сянката на изпепелен дом се измъкна дрипава старица. Беше едноока и дясната й ръка беше схваната. В лявата стискаше груба дървена гаванка.
Изпречи се пред коня на Рейнър и умолително изхленчи:
— Дайте ми една монета, милорд, моля ви! — Устата й се разкриви в беззъба усмивка. — Само една монета за бедната старица…
Рейнър посегна да я ритне с тежкия си ботуш, но старата се сви с учудваща сръчност. Обърна се и захленчи срещу Айслин:
— Само една монета за парченце хляб, милейди!
Айслин се трогна от нещастието на старата жена и й хвърли последното си парченце сух хляб, макар че самата тя не знаеше какво ще сложи в устата си до края на деня.
Рейнър презрително се изсмя. Ала внезапно спря коня си пред Айслин.
— Този хлапак непрекъснато ни забавя. Вече ми е достатъчен един заложник!
Айслин притисна детето до гърдите си.
— Дадохте ми дума, Рейнър! Ако убиете детето ми, първо ще се наложи да убиете мен. Така няма да ви остане нито един заложник и Вулфгар ще се разправи с вас без всякаква милост.
Малката ръка се показа изпод вълнената наметка, стиснала дръжката на късата кама. Останалите любопитно очакваха какво ще се случи. Рейнър се проклинаше за лекомислието. Защо му трябваше да й оставя оръжието?
Вашел го изгледа и със съчувствена усмивка попита:
— Какво смятате да правите, братовчеде? Ще рискувате ли тази вълчица-майка наистина да прониже гърдите си?
Гуинет знаеше, че Айслин е в състояние да изпълни заканата си. Затова пришпори петнистата кобила и с все сила блъсна старата кранта. Младата жена едва успя да се задържи на седлото. Гуинет сръчно изтръгна камата от ръката й.
— Предателка! — изсъска Айслин. — Само коварство и злоба ли има в сърцето ви, нещастнице? Почакайте, скоро ще съжалявате за деянията си!
Рейнър избухна в смях и доволно прибра меча в ножницата.
— Вие никога не се предавате, гълъбице. Слава Богу, че ви отнеха възможността да извършите нещо необмислено. Нищо не ми струва да пратя на оня свят скъпоценното ви синче. Ала съм дал думата си. Затова го оставете на онази стара вещица, а аз ще я възнаградя богато.
— Не! — изплака Айслин. — Не бива да правите това!
— Там на поляната пасат кози — опита се да заглади нещата Рейнър. — Момчето ще пие мляко. А ако Вулфгар наистина е тръгнал да ни преследва, ще го намери и ще си го прибере.
Айслин го погледна сърдито, но в сърцето й пролази плаха надежда. Може би Вулфгар наистина щеше да намери сина си. А тя щеше да избяга много по-лесно, ако беше сама. Притисна момчето до гърдите си и през сълзи го подаде на Гуинет. Вирна гордо глава и дори не се обърна, когато жената предаде в ръцете на старицата пищящото дете.
Непознатата го пое в ръцете си със смаяно изблещени очи. Двете започнаха да се пазарят, но скоро Гуинет измъкна от джоба си няколко дребни монети и ги хвърли в краката на старицата. Подаде й парче месо и малък мях с вино. Жената остана неподвижна, загледана в бързо отдалечаващата се група. Очевидно, не можеше да проумее случилото се.
Айслин нямаше време за размишления. Рейнър безмилостно ги подканяше да препускат по-бързо и спря едва когато от устите на конете започна да излиза пяна и хълбоците им затрепериха.
Устроиха лагера си под защитата на няколко дървета. Свалиха сбруята и седлата на изтощените животни и ги оставиха да пасат свободно. Рейнър и Гуинет се настаниха малко по-далеч и започнаха да си разменят нежности. Когато трябваше да тръгнат отново, за двамата бяха доведени свежи коне от оборите на Вулфгар. Айслин с мъка се загледа след любимата си петниста кобила, която бавно се отдалечаваше.