Айслин също затаи дъх и напрегнато се вслуша в нощта. Макар че усещаше близостта на любимия си, сърцето й замря, когато гласът му прозвуча точно зад нея.
— Рейнър, нахални опустошителю на Даркенвалд! Покажете се и ще опитате острието на меча ми. Защо си играете на война срещу жените и децата? Тук е дошъл мъж, който иска да ви победи в честен рицарски двубой!
— Вулфгар! — изкрещя в отговор Рейнър. — Излезте на открито и аз ще последвам примера ви. Или всички копелета са страхливци?
Сякаш изникнал от земята, Вулфгар спокойно пристъпи в осветеното от огъня пространство. Дългото острие на меча проблесна на лунната светлина.
— Покажете се, подпалвачо! — изгърмя мощният му глас. — Или трябва да преобърна камъните, за да ви намеря?
От тъмнината изникна мощният боен жребец на Рейнър. Айслин уплашено изпищя, защото грамадните копита профучаха само на сантиметри от краката й. Задърпа отчаяно ремъците и от китките й потече кръв.
Рейнър размаха бойния боздуган, снабден с остри железни шипове. Много добре знаеше, че Вулфгар е по-силен физически и го надминава по издръжливост. Затова се надяваше да го довърши още с първия удар.
Вулфгар остави противника си да се приближи. Едва когато смъртоносният боздуган изсвистя над главата му, се хвърли настрани и се претърколи под предните копита на коня. Легнал на земята, преряза с меча си сухожилията на животното непосредствено над глезените. Жребецът изпръхтя от болка и политна към земята. Рейнър бе принуден да продължи битката пеш.
Скочи от седлото и отново развъртя страшното желязно кълбо. Ала Вулфгар сръчно избягна удара. Тогава Рейнър измъкна меча си и с безумен вик се нахвърли върху него. Очите му святкаха от омраза.
Като забеляза, че противникът му няма ризница, от гърдите му се изтръгна грозен смях. Щеше да го рани тежко дори само с един лек удар. Представи си как гордият някога лорд ще се влачи като сакат просяк по лондонските улици… Отново се изсмя и се хвърли срещу него.
Вулфгар отскочи гъвкаво настрани. Засега се задоволяваше да отразява атаките на противника си и само от време на време да нанася по някой удар. Намерението му беше да го отслаби чрез продължителна размяна на удари, а умората щеше да настъпи скоро, като се имаха предвид тежката желязна броня и грамадния дървен щит.
Въпреки всичките си усилия, Рейнър не успя да пробие дупка в защитата на противника си. Движенията му постепенно загубиха бързината и решителността си.
Вулфгар разбра, че е дошло времето да мине в атака. Двамата се надигнаха на пръсти и остриетата им се кръстосаха високо над главите. Никой не можа да надделее. Рейнър забеляза напрежението, опънало чертите на врага, и сърцето му се изпълни с нова надежда. Вулфгар нямаше ризница и щит, затова парираше всеки удар или го избягваше с цялото си тяло, а това поглъщаше силите му.
Вулфгар едва успя да блокира следващия коварен удар, насочен право срещу незащитения му крак. Въпреки това острието на меча разкъса гамашите и панталоните и остави широка кървава бразда в прасеца. Рейнър триумфално изрева и отново се втурна в атака.
Вулфгар се отпусна върху здравия си крак. Айслин изписка, но мъжът се задържа в това положение и опря широката страна на меча върху незащитеното си рамо. Острието на Рейнър се удари в нея със звън, но продължи страшния си път и въпреки жакета и кожената риза се заби дълбоко в рамото на Вулфгар.
Ударът беше успешен, но Рейнър беше вложил в него такава сила, че ръката, която стискаше меча, бързо се скова. Вулфгар успя да се изправи на крака и замахна с все сила. Острието одраска десницата на Рейнър и кокалчетата на пръстите се оголиха. Норманинът политна да падне и мечът се изплъзна от ръката му. Изпищя от болка и се претърколи встрани, за да се спаси от другата страна на огъня.
Обхванат от панически страх, проследи с очи как Вулфгар се приближава към него със святкащо острие. Стори му се, че вижда насреща си мрачния ангел на смъртта. Захвърли тежкия щит и се опита да избяга през тясната порта. Дишайки тежко, притисна с лявата си ръка безпомощната десница и се облегна на каменната ограда.
Вулфгар видя, че противникът му е неспособен за бой, и побърза да пререже ремъците, които стягаха китките на Айслин.