— Моля ви се… — Айслин с мъка удържаше треперенето си. Ръката меко помилва рамото й и внезапно я пусна.
— Погрижете се за покоите ни — заповяда с тих глас той. — А ако някой се нуждае от помощта ви, грижете се за него също така добре, както сторихте с мен. Всички тук са моя собственост и са толкова малко, че трябва непременно да ги опазим живи и здрави.
Айслин изскочи навън и едва не се сблъска с Керуик, натоварен с оръжията на новия си господар. Мина покрай бившия си годеник със сведени очи и побърза да се скрие в стаята си. Трепереше с цялото си тяло и дълго не съумя да се овладее. Как можа този проклет норманин да я извади от равновесие! Щеше да му даде да се разбере! Каква беше тази непреодолима сила, която се излъчваше от сивите му очи? Не биваше да се оставя във властта му.
След известно време слезе долу и с мъка забеляза доведените току-що крепостни селяни. Бяха навързани един след друг за глезените и едвам се движеха с жалки подскоци. Пазачите им бяха на коне. Яхнал грамадния си жребец, Вулфгар й заприлича на зъл езически бог, който заплашва живота на бедните хорица.
Селяните се струпаха в двора като стадо свине. Айслин с облекчение установи, че никой не е ранен. Отстъпи крачка назад, защото Вулфгар спря коня точно пред нея и скочи от седлото.
— Нали не сте убили никого? — попита с треперещ глас тя.
— Не. Хората ви не се предадоха, а като всички добри саксонци хукнаха да бягат — отговори подигравателно той.
Айслин го изгледа с искрящи от омраза очи и се сви болезнено под ироничната му усмивка. Обърна се рязко и изчезна зад тежката порта.
Скоро в Даркенвалд се възцари строг ред. Всички нормани бяха подслонени в замъка, споровете помежду им бяха уредени и всеки се захвана с работата си, защото отлично знаеше, че Вулфгар не изпуска юздите от коравата си ръка.
На вечеря Айслин застана начело на трапезата като първа дама на дома. Зае мястото, което по право принадлежеше на майка й. Ала нито за момент не й се удаде да забрави властното присъствие на норманския воин до себе си. Вулфгар разговаряше със Суейн, който седеше от другата му страна, и сякаш напълно я беше забравил. Нали самият той настоя тя да заеме почетното място на трапезата! Айслин трябваше да се подчини, макар да я болеше сърцето при мисълта, че майка й трябва да се задоволява с остатъците от храната като всички останали крепостни.
— Мястото на робинята не е на трапезата до господаря — припомни му с горчивина тя. Ала Вулфгар отговори с хладен, пронизващ поглед:
— Ще бъде, щом господарят заповядва.
По време на вечерята Керуик прислужваше като обикновен слуга. Айслин се чувстваше неловко в присъствието на годеника си. Не можеше да понесе примирението, което се четеше в очите му. Рейнър също не я изпускаше от очи. Мрачният му поглед издаваше дива омраза към Вулфгар и Айслин имаше чувството, че може да пипне с ръка тази омраза. От друга страна, — изпитваше злобна радост при мисълта, че този негодник е побеснял от ревност.
С посиняло око и подута буза Хлин страхливо разнасяше кани с бира. Потръпваше всеки път, когато мъжете изреваваха някаква заповед или протегнатите им ръце опипваха гърдите или талията й. Жалките й одежди бяха закърпени с дебели конци и мъжете високо се обзалагаха кой пръв ще ги разкъса тази нощ.
Майда сякаш не забелязваше страха на слугинята. Беше съсредоточила цялото си внимание върху остатъците от храна, които мъжете подхвърляха на кучетата. Айслин виждаше как от време на време майка й бързо пъхва в устата си изтръгнатата от псетата хапка.
Вечерята почти привършваше. Одеждата на Хлин беше устояла на жадните мъжки ръце. Ала накрая гневът на Рейнър се стовари върху невинното същество. Сграбчи момичето, притисна го до себе си и брутално разряза с камата си връзките на гуната. Притисна устни до разголените гърди, без да обръща внимание на сълзите й.
Айслин бързо извърна очи. Не вдигна поглед дори когато Рейнър метна момичето на рамото си и излезе навън. Когато успя да се овладее и изправи глава, срещна пронизващия поглед на Вулфгар.
— Времето тече бързо, Айслин — усмихна се той. — Ваш неприятел ли е то?
Младата жена не можа да устои на погледа му. Много добре знаеше какво означават тези думи. Новият господар се беше наситил на обилната вечеря и жадуваше за други удоволствия.
— Попитах ви нещо, демоазел. Времето ваш неприятел ли е?
Айслин впи очи в неговите и тихо прошепна:
— Не, не мисля.
— Значи не се страхувате от мен? — продължи да разпитва Вулфгар. Айслин смело поклати глава.
— Не се боя от никого, освен от Бога.
— А той ваш неприятел ли е? — не я оставяше Вулфгар.