— Искрено се надявам да не е така — отговори младата жена. — Той е единствената ми надежда. — После решително вирна брадичка. — Казват, че херцогът ви е много набожен. Ние се подчиняваме на един и същи Бог, нали, а той изби хиляди хора, за да спечели трона на Англия!
— Едуард и Харолд скрепиха с клетва искането му. Ала когато кралят умираше, Харолд води доверителен разговор с него и после заяви, че на смъртното си легло Едуард му е завещал короната. Никой не можа да докаже, че лъже, но… — Вулфгар сви рамене. — Вилхелм има право да иска короната. Тя му принадлежи по рождение.
Айслин остро го изгледа.
— Внукът на обикновен кожар? Та той е… — Тя се стресна и спря насред изречението.
— Да, демоазел, той е копеле — продължи невъзмутимо Вулфгар. Усмихна се, макар и с горчивина. — Това е нещастие, да, и много хора също го изпитват.
Айслин поруменя от срам и сведе очи.
— Копелетата също са хора, Айслин. Нуждите и желанията им не са по-различни от тези на другите мъже. А тронът е също така привлекателен за незаконния син, както и за законнородените, ако не и по-желан.
Той се надигна и я издърпа да стане. Тънките вежди над сивите очи се извиха подигравателно. Ръцете му обгърнаха тънката й талия и притиснаха стройното й тяло до неговото.
— Хайде, скъпа. Време е да започнем с укротяването на опърничавата. Омръзнаха ми компанията на мъжете и шумът на битките. Тази нощ съм настроен за по-нежни борби.
Айслин го изгледа унищожително, но преди да й хрумне достоен отговор, тишината в залата беше прорязана от дрезгав вик на ярост. Обърна се и видя как Керуик връхлита върху тях с кама в ръка. Остана като закована на мястото си, очаквайки острието да се забие в гърдите й. Не знаеше дали годеникът й иска да убие Вулфгар или нея. Едва когато норманинът я закри с тялото си и посрещна с голи ръце оръжието, от гърлото й се изтръгна задавен писък.
Суейн, с вечното си недоверие, отдавна подозираше, че младият саксонец изпитва дълбоки чувства към дъщерята на загиналия лорд. Затова и сега реагира светкавично. Юмрукът му се стрелна напред и простря Керуик на пода. После настъпи с крак тила на падналия, без усилия изтръгна камата от юмрука му и я запрати към стената. Вдигна неразделната си бойна брадва, готов да я забие в главата на жертвата.
Айслин изпищя:
— Не, за Бога, недейте! Смилете се над него!
Суейн вдигна очи. Мъжете в залата също втренчиха погледи в нея. Разтърсвана от плач, младата жена се вкопчи във Вулфгар и отново изхълца:
— Не, моля ви, не! Не го убивайте! Пощадете го, умолявам ви!
Майда се промъкна към тях и замилва гърба на дъщеря си.
— Първо убиха баща ти, а сега ти вземат и годеника. Нищичко не ти оставиха, проклетите нормани.
Вулфгар се обърна като опарен.
— Какви ги дрънкаш, вещице? Наистина ли е неин годеник?
— Така е — кимна страхливо Майда. — Само след седмица трябваше да се венчаят.
Вулфгар отмести очи към младия саксонец, после обвиняващо изгледа Айслин. Накрая рязко заповяда на Суейн:
— Отнесете го при кучетата и го вържете до тях. Утре сутринта ще се заема с него.
Викингът кимна и издърпа безжизненото тяло.
— Не бой се, саксонецо — изрева дрезгаво той. — За тази нощ си спасен, благодарение на жената. Май добрата ти звезда продължава да те закриля.
Айслин все още трепереше от страх. С ужас видя как отведоха Керуик в дъното на залата и го привързаха към стената. Суейн метна тялото насред лаещата глутница и кучетата стреснато се разбягаха. В бъркотията никой не забеляза как Майда вдигна захвърлената на пода кама и я скри под наметката си.
Айслин се обърна към Вулфгар и с треперещ глас промълви:
— Много съм ви задължена…
— Така ли? — изръмжа той. — Е, няма да мине много време и ще узная съвсем точно докъде се простира благодарността ви. Когато ви обещах свещеник, само след минута ме наругахте пред очите на всичките ми хора. Впрочем, излъгахте ме и като казахте, че саксонецът с бялото лице няма никакво значение за вас. — Смехът му беше пълен с презрение. — По-добре да бях чул от вашите уста, че ви е годеник, а не да го узная случайно от старата вещица.
Айслин не можа да се въздържи.
— Излъгах, за да не го убиете — отговори разгорещено тя. — Щяхте да го направите, нали!
Сивите очи се впиха в нейните, тъмни и заплашителни.
— Нима наистина ме смятате за глупак, демоазел? Как така ще убивам ценните си роби! Ала само преди секунди Керуик наистина щеше да намери смъртта си, ако старата не го беше обявила за ваш годеник. Така поне разбрах защо се държа толкова неразумно.
— Сега го пощадихте, но какво ще стане утре? — попита настойчиво Айслин.