— Готова ли сте да дадете себе си, за да спася живота му? Е, това не би била почтена замяна, защото откъде да знам какво ще получа — произнесе подигравателно Вулфгар и стисна китката й. — Да вървим. Искам да се убедя лично в жертвоготовността ви.
Айслин се опита да се изтръгне от желязната му хватка, ала не успя.
— Май се страхувате, че отдаването ви може да не струва един човешки живот — продължи да я дразни рицарят.
Съпротивата й отслабна и двамата бързо изкачиха витите стълби. Вулфгар освободи поста, застанал пред вратата на спалнята и бутна Айслин да мине пред него. После грижливо пусна резето. Облегна се на стената със скръстени пред мощните гърди ръце. По устните му пропълзя усмивка.
— Чакам, демоазел. — Очите му проследиха прелъстителните извивки на тялото й. — Чакам и горя от желание.
Айслин отговори колкото се може по-достойно:
— Дълго ще чакате, господарю. Не съм от вашите нормански курви.
Вулфгар продължаваше да се усмихва.
— Не сте готова да се жертвате дори за бедния Керуик? Жалко. Утре сутринта сигурно ще ви е мъчно, че не сте го сторили.
Айслин му хвърли изпълнен с омраза поглед.
— Какво трябва да направя?
Мъжът небрежно сви рамене.
— Най-справедливото е да ми покажете разменната стока. Не се плашете, нали сме сами.
— Колко сте отвратителен! — отговори с възмущение Айслин.
Усмивката не слизаше от устните му.
— Не сте първата, която ми го казва. Макар че обикновено ми говорят друго. — После настойчиво продължи: — Хайде, Айслин! Започвам да ставам нетърпелив. Нека видим струва ли си да пощадя живота му.
— Не, не и не! — затропа с краче младата жена. — Няма да се правя на лека жена!
— Бедният Керуик — въздъхна Вулфгар.
— Мразя ви! — изкрещя тя, ала норманинът изобщо не се трогна.
— Аз също не изгарям от любов. Не обичам лъжкини.
— Щом не ви харесвам, защо е тая проклета игра! — изплака тя. Вулфгар се изсмя като на себе си.
— Не е нужно да ви обичам. Искам само да спя с вас. Желая ви и това е всичко.
— За мен не е така! — изсъска ядно тя.
Раменете му се разтресоха от смях.
— Вече не сте девствена, нали? Какво значение има един мъж повече?
— Взеха ме веднъж, против волята ми. Това не означава, че спя с всеки.
Мъжът вдигна учудено вежди.
— Значи няма да го направите дори за да спасите Керуик?
Айслин с мъка потисна хълцането си и отчаяно се извърна настрани. Не можеше да се пребори с подигравките му. Развърза връзките на гуната и я остави да падне на земята. После измъкна презглава долната риза. Одеждите се заплетоха в краката й.
Вулфгар бавно се приближи и подробно огледа тялото й, сякаш се готвеше да си купува кон. Вниманието, с което оцени всяка подробност на фигурата й, я накара да затаи дъх от унижение. Изправи се и гордо вдигна брадичка. Ала за неин ужас омразата все повече се примесваше със странна възбуда, неизпитвана досега.
— Прекрасна сте — въздъхна Вулфгар и посегна към закръглената й гръд.
Айслин се вцепени от страх. Ала засрамено трябваше да установи, че докосването разля по тялото й предателска топлина.
Показалецът на мъжа меко проследи вдлъбнатината между двете гърди и се плъзна към гъвкавата талия. Тази жена беше наистина, съвършена, стройна и с дълга крайници. Гърдите й бяха напълно узрели за любов, гъвкави и потръпващи, порозовели под нежните му милувки.
— Е, как смятате, достойна ли съм да спася живота на бедния човек? — процеди ледено тя.
— Разбира се — гласеше спокойният отговор. — Не съм се и съмнявал в това. Вие не сте виновна за постъпката на Керуик. Животът му е в неговите собствени ръце. Подарявам му го. Разбира се, ще го накажа, защото постъпи дръзко и необмислено, а аз не мога да отмина с мълчание подобно нападение. Но нищо, което бихте сторили, не е и състояние да промени веднъж взетото ми решение.
Айслин побеля като платно и посегна да го удари. Вулфгар светкавично улови китката й и я привлече към себе си. Ръцете му замилваха тялото й. Опита се да се освободи, но не успя. Погледът на усмихнатите сиви очи я пронизваше до мозъка на костите. Изглежда, се забавляваше от съпротивата й.
— Ето го отново дивото малко лисиче. Ти си достойна да спасиш живота на всеки мъж. По-достойна си дори от всички тронове на света.
— Негодник, жалък подлец! — изкрещя тя. — Ти, ти… копеле!
Хватката му стана още по-силна, докато лицето му се вкамени.
Притисна я до себе си и телата им сякаш се разтопиха едно в друго. Айслин изпъшка от болка и стисна здраво зъби, за да не извика. Бедрата й бяха заклещени между неговите и пулсиращата му мъжественост сякаш я пронизваше.