— Ама че мързелива жена — укори я с престорена строгост. — Крайно време беше да станеш. Донеси ми вода да се измия. После ще ми помогнеш да се облека. Моят живот не е лек като твоя. — Айслин сънливо примигна, без да отговаря. — Май сънят ти е доста дълбок — прибави укорително той.
— Надявам се, че вие също спахте добре, милорд — отговори с високо вдигната глава тя. — Изглеждате бодър.
Вулфгар замислено я изгледа. От очите му се излъчваше топлота и сърдечност.
— Да, чувствам се освежен, демоазел.
Айслин се изчерви.
— Ще донеса вода — промълви тя и изтича навън. Когато напълни кофа с вода от ведрото, което вреше над огнището в залата, Майда пристъпи зад гърба й.
— Той залоства вратата, а през деня пред нея постоянно има пост — изхленчи старицата. — Какво да направя, за да те предпазя от него? Чух писъка ти…
— Не ме е докоснал — отговори Айслин и сама се учуди на думите си. — Цяла нощ спах на пода до леглото.
— Що за човек е той? — проплака Майда. — Сигурна съм обаче в едно: не те е пощадил от добро сърце. Само почакай! Тази нощ непременно ще те вземе. Нямаш никакво време, дъще. Бягай! Бягай!
— Не мога — прошепна Айслин. — Връзва ме за леглото.
— Отнася се с теб като с животно! — проплака възмутено Майда.
Айслин вдиша рамене.
— Поне не ме бие. — После си припомни сутрешния му поздрав и потърка задничето си. — Е, съвсем малко…
— Но ако го ядосаш, непременно ще те убие.
Айслин поклати глава. Припомни си близостта на коравото му тяло и си каза, че този човек не е в състояние да й стори зло.
— Не, мамо. Той е различен…
— Откъде знаеш? Хората му се боят от него.
— Аз обаче не се боя — заяви усмихнато Айслин.
— Глупачка! — изхленчи Майда. — Винаги си била упорита като баща си. Ще видиш докъде ще те доведе това.
— Трябва да вървя — проговори тихо Айслин. — Иска вода за миене.
— Все ще намеря начин да ти помогна!
— Недей, мамо! Страх ме е за теб. Викингът на име Суейн пази гърба на господаря си с очи на сокол. Непременно ще те убие. Не прави нищо, умолявам те!
— А какво ще стане с Керуик? — изсъска Майда и хвърли поглед към ъгъла, където младежът спеше, свит на кълбо между песовете.
Айслин отново вдигна рамене.
— Рейнър унищожи всичко.
— Керуик е на друго мнение. Все още те иска за жена.
— Няма ли най-после да проумее, че живеем в съвсем друг свят! Днес не е като преди една седмица. Ние сме роби и нищо повече. Нямаме никакви права, освен тези, които ни дава новият господар.
Майда подигравателно се изсмя.
— Странни неща се чуват от устата на високомерната ми дъщеря…
— Нима остана нещо, с което бихме могли да се гордеем, мамо? — попита уморено Айслин. — Важното е да останем живи и да си помагаме, доколкото можем.
— Твоята кръв е най-благородната в цяла Англосаксония. Баща ти беше велик господар. Няма да допусна да раждаш деца на някакво си копеле.
Айслин сърдито изгледа майка си.
— Май предпочиташ да родя син на Рейнър, нали? На убиеца на баща си!
Майда измъчено закърши ръце.
— Не ми се карай, дъще! Мисля само за теб!
— Зная, мамо — въздъхна момичето. — Поне изчакай известно време. Нека разберем с какъв човек си имаме работа. Нали видя как се ядоса след кървавата битка. Мисля, че ще се окаже честен човек.
— Но той е норманин! — изсъска Майда.
— Норманин е, вярно. Време е да вървя.
Когато Айслин влезе в спалнята, Вулфгар я посрещна със зъл поглед. Беше почти облечен.
— Много време ти трябваше за кофа вода — изръмжа той.
— Простете, милорд. — Момичето остави товара си и вдигна очи. — Мама се тревожеше как съм прекарала последната нощ. Закъснях, защото се опитах да я успокоя. Казах й, че не ми се е случило нищо лошо.
— Майка ти? Коя е тя? Не съм видял дамата на дома, макар Рейнър да ми каза, че е още жива.
— Това е жената, която снощи нарекохте стара вещица — пошепна засрамено Айслин.
— Аха — изръмжа той. — Май нечий твърд юмрук е замаял главата й.
Айслин кимна.
— Аз съм всичко, което й остава на този свят. Страх я е за мен. — Преглътна конвулсивно и добави: — Иска да си отмъсти.
В очите на норманския рицар блесна интерес.
— Нима ме предупреждаваш да се пазя от собствената ти майка? Искаш да кажеш, че ще се опита да ме убие?
Айслин страхливо сведе очи.
— Възможно е. Не съм сигурна, но е възможно да го стори.
— Казваш ми го, защото не искаш да я убият, нали?
— О, Господи! — изплака Айслин. — Никога не бих си простила, ако го допусна. Впрочем, вашият херцог ще избие всички ни, ако с вас се случи нещо.
Вулфгар се усмихна.