— Ще взема предвид предупреждението ти. Ще наредя да се погрижат за нея. Суейн ще я пази.
— Благодаря ви, милорд — отговори облекчено Айслин.
— Хайде, жено — продължи мрачно той, — помогни ми да се облека. Водата дойде твърде късно и няма да я използвам. Но довечера ще се окъпя. Ако и тогава се забавиш, ще бъда безмилостен.
Когато след малко двамата слязоха в салона, той беше празен. Само Керуик беше завързан в ъгъла при кучетата, ала вече не спеше. Очите му проследиха Айслин, която спокойно пристъпи към масата след новия си господар.
Майда побърза да ги обслужи. Поднесе хляб, месо и пчелни пити, от които капеше мед. Вулфгар седна и с кимане покани Айслин да заеме място до него. Майда ги изчака да се нахранят и отнесе остатъците на Керуик. Остави за себе си най-малкото парче. Коленичи до пленника и двамата тихо зашепнаха.
Известно време Вулфгар ги наблюдаваше внимателно, после рязко почука с ножа си по масата. Очите им се насочиха към него. Айслин видя гневната сянка, пробягала по лицето му, отстъпила място на дълбок размисъл.
— Елате тук, стара вещице — извика норманинът.
Майда се дотътри до масата, прегърбена и трепереща.
— Изправете се, жено — заповяда Вулфгар. — Вдигнете глава. Знам, че можете.
Майда бавно се изправи в целия си ръст. Когато го погледна в лицето, норманинът се приведе в креслото си.
— Вие ли сте онази, която познават тук под името лейди Майда — господарка на Даркенвалд, преди да убият съпруга й?
— Да, господарю. — Майда страхливо кимна и обезпокоено изгледа дъщеря си.
— Значи вие бяхте първата дама на този дом? — продължи да разпитва Вулфгар.
Майда преглътна няколко пъти и прошепна:
— Да, господарю.
— Тогава, мадам, не ви позволявам да се правите повече на селянка. Ходите в тези дрипи, биете се с кучетата за парче хляб и през цялото време оплаквате тежката си участ. Ако бяхте показали поне малко от смелостта на съпруга си и не бяхте се отказали от подобаващото ви място в тази зала, щяхме да се отнесем с вас както трябва. А вие се опитахте да заблудите и мен, и хората ми. Затова сега ви заповядвам да извадите одеждите си и веднага да ги облечете. И преди всичко, да се измиете добре! Престанете с тази глупава игра! Стаята на дъщеря ви от днес е ваша. Вървете там и се облечете като дама.
Майда побърза да изпълни заповедта и Вулфгар отново се наведе над закуската. Когато вдигна очи, едва не се задави. Айслин го наблюдаваше с искрена нежност.
— Май сърцето ви усети известна привързаност към мен, демоазел? — засмя се той и младата саксонка сърдито сведе очи. — Внимавайте, момиче. Искам да бъда откровен с вас. След вас ще дойде друга, след нея и трета. Нищо не е в състояние да ме обвърже с една-единствена жена. Пазете сърцето си.
— Вие май надценявате привлекателната сила, която се излъчва от вас, милорд — отговори с достойнство тя. — Вие сте мой враг, нищо повече.
— Така ли? — усмихна се весело Вулфгар. — Тогава ми обяснете едно, демоазел: може би имате обичай да целувате враговете си винаги така горещо?
Айслин поруменя от срам.
— Лъжете се, господарю. Онова, което сте сметнали за желание, е било израз на гореща вътрешна съпротива.
Усмивката на Вулфгар стана още по-широка.
— Да ви целуна ли отново, скъпа? Така ще докажа, че съм прав.
Айслин хладно отговори на погледа му.
— Робът няма право да възразява на господаря си. Ако сте го възприели като нежност, аз няма да се опитвам да ви разубедя.
— Разочаровате ме, Айслин. Бързо се предадохте.
— Нямам друг избор, милорд. В противен случай трябва да изтърпя целувката ви или дори нещо по-лошо. По-добре е да се съглася с вас.
— Направете го при по-подходящ случай, демоазел.
Когато тежката порта се разтвори с трясък, Керуик плахо се отдръпна в сянката. На прага застана Рейнър. Рицарят направи няколко крачки напред, застана пред Айслин, измери я с подигравателен поглед и дълбоко се поклони.
— Желая ви добро утро, гълъбице моя. Както виждам, прекарали сте чудна нощ.
Айслин се усмихна прелъстително. Щеше да му даде да се разбере.
— Разбира се, сър. Нощта беше прекрасна.
Рейнър се слиса и Айслин злобно отбеляза развеселената усмивка на Вулфгар.
— В студена нощ като тази е особено приятно да се топлиш с жена в постелята си — промърмори Рейнър и се обърна към Вулфгар: — Не е лошо да опитате и Хлин, особено когато ви омръзнат тръните и копривата в собственото ви легло. Тя прави само онова, което й заповядаш, а зъбите й не са и наполовина толкова остри, колкото на тази тук.
— Предпочитам по-оживени забавления — изръмжа недоволно Вулфгар.
Рейнър равнодушно вдигна рамене и си наля бира в един от големите рогове. Отпи голяма глътка и доволно въздъхна: