— Отведете я в стаята й и се погрижете за нея — заповяда рязко той и Айслин за малко не избухна. Норманинът й обърна гръб и закрачи навън. Младата жена отново се зае с безсилната Майда, помогна й да се изправи и я придружи нагоре по стълбата.
Отведе я в стаята, положи я на леглото и замилва посивелите коси. Хленченето премина в тихо хълцане и след малко майката задиша по-спокойно. Скоро се унесе в неспокоен сън и в стаята се възцари тишина.
Айслин се зае да подреди стаите, тъй като натрапниците бяха разхвърляли вещите им по целия коридор. След малко отиде до прозореца и тихо отвори капаците, за да пусне вътре топлото утринно слънце. Чу отвън заповеднически глас, който обявяваше наказанието на Керуик — двадесет удара с камшик.
Наведе се от прозореца и стана свидетел на жестоката сцена. Керуик беше привързан за кола с разголен гръб. Вулфгар стоеше плътно до него. Беше свалил шлема, железните ръкавици и ризницата и ги беше окачил на здраво забития в земята меч. Ала и без оръжие той си оставаше лордът. Държеше в десницата си дълго въже, сплетено на плитка, а на края завързано на възел. Завърши обявяването на присъдата, вдиша ръка и камшикът изплющя върху голия гръб на бедния саксонец. От гърлата на насъбралите се селяни се изтръгна уплашен вик. Ръката на Вулфгар отново се издигна и въжето повторно се стовари върху гърба на нещастника. Този път Керуик болезнено простена. При третия удар остана спокоен, но след четвъртия от гърлото му се изтръгна протяжен стон. След десетия писъците преминаха в задавено хъркане. След петнадесетия слабото тяло увисна безсилно на кола. Когато изплющя и последният, селяните въздъхнаха в един глас. Айслин отчаяно извърна поглед от ужасната сцена.
Струваше й се, че докато траеха ударите, беше престанала да диша. Сега изскочи от стаята и хукна надолу по стълбата. Разтвори тежката порта и застана до измъчения си годеник с обляно в сълзи лице. Керуик беше загубил съзнание и безпомощният й гняв се изля върху Вулфгар. Спусна се към него и хвърли обвинението си право в лицето му.
— Запазихте бедния човек от зъбите на кучетата само за да излеете злобата си върху гърба му! Не ви ли стига, че отнехте земите му и го направихте свой роб?
Вулфгар беше отпуснал плетения камшик и изтриваше кръвта от ръцете си. Когато й отговори, гласът му беше железен:
— Този човек се опита да ме убие в присъствие на всичките ми хора, жено. Обясних ви, че сам предизвика съдбата и че вие не бива да се намесвате в работите ми.
Айслин вдигна глава и понечи да отговори, но Вулфгар не й даде време да го стори.
— Вижте тези хора! — извика той и посочи с ръка селяните. — От днес нататък ще знаят, че всяка необмислена постъпка се наказва. Затова не ме гневете с обвинения и лицемерно съчувствие, Айслин Даркенвалд, защото и вие носите вина за тази ужасна сцена. Ако не бяхте скрили истината, може би нямаше да се стигне дотук. Редно е и вие да понесете част от болката.
Вулфгар се обърна към хората си.
— Вие се заемете да острижете тези хора — заповяда той. — Нека слугите насипят сол в раните му, а после да го сложат да почива. Острижете всички! От днес да се носят по норманска мода.
Айслин учудено го изгледа. Едва когато остригаха брадата и дългите коси на Керуик, тя проумя какво е искал да каже. Селяните възбудено зашепнаха. Мъжете се опитаха да избягат, ала норманите ги заобиколиха. Един по един ги довличаха в средата на площада, за да споделят съдбата на Керуик. Скоро градчето се напълни със смутени селяни, които объркано опипваха избръснатите си бузи и скъсените коси. Унижени и засрамени, хората се изпокриха по хижите си. Вече бяха белязани от норманите. Бяха загубили и последния знак на своята саксонска гордост.
Айслин усети в сърцето си нов прилив на гняв. Влезе решително в замъка и се запъти към спалнята на родителите си. Извади ножицата на майка си, свали си панделката от косата и тъкмо понечи да отреже първата дебела плитка, когато вратата се разтвори с трясък. Твърда мъжка ръка удари ножицата и тя падна на земята. Другата ръка сграбчи рамото й и я обърна назад. Стоманеносивите очи я пронизаха.
— Не ме поставяйте отново на изпитание, момиче! — изгърмя Вулфгар. — Предупреждавам ви за последен път. За всяка отрязана къдрица ще получите силен удар по голия си гръб.