Айслин се сви. Почувства се крехка и безпомощна. Желязната хватка на ръката му я накара да осъзнае болезнено безсмислието на намерението си.
— Добре, милорд — прошепна с пресъхнало гърло тя. — Ще се подчиня на волята ви. Моля ви, не ми причинявайте болка.
Очите на Вулфгар омекнаха. Когато й отговори, гласът му също прозвуча дрезгаво:
— Тогава ми се подчинете във всичко, покорете се изцяло. — Притисна устни в нейните и Айслин си пожела мигът никога да не свършва. Стори й се, че се задушава в дивата му прегръдка, ала по тялото й се разляха предателски топли вълни. Тази груба, жадна уста отне и последните остатъци от собствената й воля.
Когато най-после я пусна, очите му бяха замъглени и по-загадъчни от всякога. Отблъсна я от себе си и Айслин политна към леглото. Вулфгар се запъти с дълги крачки към вратата и сърдито изфуча:
— Жени! — После тресна вратата зад себе си.
Айслин дълго остана загледана в затворената врата. Беше стъписана от собственото си държание. Какво толкова имаше у този мъж, та беше способна едновременно да го мрази от дъното на душата си и да се разтапя от сладост в прегръдките му!
Вулфгар изскочи навън и изкрещя някаква заповед на хората си. Суейн пристъпи към него и му подаде ризницата и шлема.
— Малката е доста дива — усмихна се викингът.
— Така е, но схваща бързо — отговори Вулфгар.
— Мъжете вече се обзалагат вие ли ще я укротите или тя вас — подхвърли иронично Суейн.
Вулфгар се изсмя.
— Нека се обзалагат, щом им доставя удоволствие. Ние с теб знаем колко бързо вълкът излапва момичето, осмелило се да го хване за муцуната. — После обходи с поглед хоризонта и продължи: — Да тръгваме. Нетърпелив съм да огледам обещаните ми земи.
Господарският дом утихна. Вулфгар беше оставил тук само двама-трима от хората си. Айслин беше благодарна, че за известно време ще се отърве от нахалните мъжки погледи, и се зае е грижи за ранените. Вулфгар беше заповядал на хората си да се обръщат към нея и да я оставят да ги лекува както намери за добре. Надвечер беше почистила и обгорила и последната рана и можа да си отдъхне.
След малко двама крепостни внесоха в залата Керуик и внимателно го положиха в ъгъла. Глутницата го наобиколи с див лай. Айслин сърдито разгони едрите песове.
— Защо го донесохте тук? — попита тя. Не можеше да познае селяните с новите им физиономии.
— Така заповяда лорд Вулфгар, милейди. Каза, че щом дойде в съзнание и натъркаме със сол раните му, трябва да го доведем тук, при кучетата.
— Май сте сбъркали — изсъска сърдито тя и посочи изпадналия в дълбоко безсъзнание Керуик.
— Изгуби съзнание, докато го носехме насам, милейди.
Айслин нетърпеливо им кимна да си вървят и коленичи до годеника си.
— О, бедни ми Керуик, какво изтърпя заради мен!
Хам донесе билки и чиста вода. По лицето му се стичаха сълзи. Коленичи до нея и започна да й подава необходимото. Айслин разбърка благ мехлем и когато вдигна очи, с изненада забеляза измъченото му лице.
— Лорд Керуик беше винаги добър с мен, милейди — прошепна момчето. — А те ме принудиха да гледам, без да мога да му помогна с нищо.
Айслин отново се приведе над безжизненото тяло.
— Никой мъж с английска кръв не можеше да стори нищо в тази ситуация. Нека ни послужи за предупреждение. Норманският камшик ще изплющи и над нашите глави, ако не се подчиняваме. А може и да ни убият.
Младият момък отговори е треперещ от омраза глас:
— Двама от тях непременно ще платят с живота си. Първият е рицарят, който уби баща ви, а вторият е лорд Вулфгар, който ви отне честта и причини това ужасно зло на лорд Керуик.
— Не се оставяй чувствата да те водят — произнесе предупредително Айслин.
— Отмъщението е сладко, милейди.
— Не! Дори не бива да мислиш за такива нещо, Хам — продължи настойчиво тя. — Баща ми загина като герой, с меч в ръка. Много от норманите намериха смъртта си от неговата ръка. А що се отнася до Керуик, бичуването ми се струва меко наказание, като си припомня как нападна Вулфгар с нож в ръка. Освен това не той ми отне честта, а Рейнър. Ще отмъщаваш само на човека, който заслужава отмъщение. О, Хам, аз сама ще си отмъстя! Кълна ти се във всичко свято, ще съумея да докажа, че честта ми е не по-малко скъпа от кръвта на този проклет норманин. — Тя изправи рамене и в гласа й прозвуча горчивина. — Победиха ни в жестока битка и трябва да им се подчиним поне за известно време. Затова не губи време да тъгуваш по миналото, Хам, а се постарай да спечелиш утрешния ден. Върви сега, момче, и остави лошите мисли. Те могат да доведат само до ново нещастие.
Момчето понечи да каже още нещо, но само се поклони и почтително напусна залата. Айслин отново се зае с мехлема и в този миг забеляза широко разтворените очи на годеника си.