Пепелявата вежда се вдигна, а около устните му бавно се изписа иронична усмивка. Очите бяха по-студени от стомана.
— Така ли, демоазел? Стига да поискам, ще ви направя своя още в този миг. Ще ви пояздя като породиста кобила, а после ще ви забравя, както съм забравял всички жени досега. Имам по-важни задължения. Не си въобразявайте, че сте кой знае какво. Вие сте само една обикновена робиня.
— Не, милорд — отговори тихо, ала решително Айслин. — Робът няма свой живот, той служи единствено на господаря си. Ала ако ме принудите да ви стана робиня и почувствам, че собствената ми воля вече няма никакво значение, аз без колебание ще посегна към спасителния изход на смъртта.
Вулфгар протегна ръка и улови брадичката й. Привлече лицето й към своето и внимателно я измери с поглед. Почувства вътрешната й съпротива и присви очи.
— Права сте — промърмори почти нежно той. — Никой мъж не е в състояние да ви направи своя робиня. — После рязко дръпна ръката си и се извърна. — Ала не прекалявайте, демоазел. — Изгледа я през рамо и сърдито продължи: — Иначе ще реша друго. Може и да направя опит да ви поробя…
Айслин смутено се изчерви.
— А после, милорд? — попита тихо тя. — Ще стана една от многото жени, които за кратко са задоволявали прищевките ви и накрая сте ги захвърлили като непотребни ръкавици, така ли? Нима нито една жена не е успяла да завоюва благоразположението ви и да остане за дълго в мислите ви?
Вулфгар тихо се изсмя.
— О, разбира се, че се опитваха. Вдигаха полите си колкото се може по-високо. Ала за мен това не беше повече от игра. Никоя от тях не завладя сърцето ми.
Айслин се видя на крачка от победата.
— Това и за майка ви ли се отнася, милорд? — попита тържествуващо тя и си помисли, че е щракнала капана.
Ала в следващия миг я обхвана смъртен страх. Лицето на мъжа потъмня от гняв, в очите му блеснаха светкавици, цялото му тяло се разтърси. Айслин уплашено вдигна ръка да се защити от страшната му ярост.
— Никога! — изсъска през стиснати зъби норманинът. — Най-малко тази благородна дама!
Обърна се и с бързи стъпки напусна стаята. Гневът му беше толкова показен, че Айслин веднага разбра: в сърцето на незаконнороденото дете нямаше и капчица любов към родната му майка.
ГЛАВА ПЕТА
Вулфгар изскочи навън. Внезапно прозвуча вик и нечия ръка посочи към близките хълмове. Норманинът я проследи с очи и веднага забеляза черния дим, издигащ се над билото. Изрева някаква заповед и няколко от хората му се метнаха едновременно с него на седлата. Суейн застана зад господаря си и едри буци кал полетяха изпод тежките, бясно препускащи копита.
Само след няколко минути мъжете изкачиха хълма и се спуснаха в галоп от другата му страна. Видяха пред себе си голям навес за сено и скромна селска хижа, обгърнати в пламъци.
Когато се приближиха, Вулфгар потръпна от ужас. Седем или осем трупа лежаха разпръснати по площадката, между тях и двамата свободни жители, които беше назначил да пазят този отдалечен имот. От телата стърчаха дълги стрели, с каквито обикновено си служеха норманите. Близо до хижата беше проснато тялото на младо момиче, обезобразено до неузнаваемост, убито, след като беше послужило да задоволи низките страсти на разбойниците. Изпоцапана, покрита с рани старица се измъкна от някаква дупка и се хвърли върху изстиващото тяло на детето си.
Около дузина мъже се отдалечаваха бегом през полята. Ала Вулфгар насочи вниманието си към шестимата ездачи, които тъкмо изчезваха в гъсталака. Заповяда на хората си да преследват пешаците, после кимна на Суейн и заби шпори в слабините на жребеца си.
Мощните бойни коне знаеха какво се иска от тях. Мускулите им равномерно се вдигаха и отпускаха под тънката кожа. В дивия си устрем сякаш не стъпваха на земята. Скоро започнаха да настигат разбойниците. Вулфгар извади меча от ножницата и нададе пронизителен боен вик. Мощният бас на Суейн го последва.
Двама от ездачите забавиха ход, обърнаха конете и зачакаха преследвачите си. Вулфгар насочи коня си встрани, докато Суейн се нахвърли право срещу тях. Събори единия от седлото и заби бойната си брадва в гърдите на втория. Когато Вулфгар се обърна, видя викинга да се бие с падналия. Знаеше, че приятелят му без усилия ще се справи с един противник, и спокойно се насочи към четиримата пред него.
Мъжете спряха конете си и застанаха в боен ред. Вулфгар отново нададе бойния си вик, който проехтя далеч над самотните поля. Хън се втурна в луд галоп сред групата конници. Щитът на Вулфгар посрещна четири копия, без ръката му да трепне. В същия миг десницата се стрелна напред и дългият меч отсече главата на първия нападател. Конят ужасено хукна да бяга с мъртвото тяло на гърба си. Хън се отдалечи от разбойниците, но леко притискане в слабините му напомни да спре. Завъртя се наляво и в същото време Вулфгар замахна с меча. Тежкото оръжие разтроши щита на втория противник и се заби дълбоко в гърлото му. Мъжът изхърка и политна назад. Вулфгар светкавично вдигна крак и го изрита от седлото.