— Не се огорчавайте. Сър Гюи е възрастен човек и има доста старомодни представи за живота. Сдобил се е с именията си със собствените си ръце и сега смята, че трябва да следвате примера му.
Рейнър стисна в ръка рога и кокалчетата на пръстите му побеляха.
— В някои моменти имам чувството, че те мразя, братовчеде.
Младият мъж равнодушно вдигна рамене.
— Аз също проявявам нетърпимост към изискванията на баща си. Представяте ли си, Рейнър — той заплаши, че ще ме изхвърли от къщи и ще ме лиши от наследство, ако създам на бял свят още едно копеле!
За първи път след нахлуването в Даркенвалд Хол Рейнър отметна глава назад и се разсмя от сърце.
— Трябва да признаете, че имате големи постижения в тази област, Вашел.
Младежът избухна в смях.
— Но вие сте от същия тип мъже, братовчеде, така че не ми се смейте сега.
— Истина е, но мъжът се нуждае от тези удоволствия, нали? — Рейнър се усмихна и тъмните му очи се впиха в златокосата красавица, свита в краката му. Плъзна ръка по бузата й и си представи стройното моминско тяло, притиснато до неговото. Пръстите му нетърпеливо се впиха в тънката гуна. Айслин отвратено се отдръпна и платът се скъса с трясък. Горещите, жадни очи на норманите веднага се впиха в полуразголените гърди. Както преди с Хлин, мъжете започнаха да подканят Рейнър с непристойни шега. Айслин обаче не загуби самообладание. Приведе се и притисна разкъсаната рокля до гърдите си. Очите й изпущаха пламъци. В тях беше изписано такова властно презрение, че грубите шеги замлъкнаха. Мъжете насядаха отново по местата си и побързаха да изплакнат неловкостта си с големи глътки бира.
Лейди Майда притисна меха с вино до гърдите си и ръцете й побеляха. За нея беше мъчение да гледа как чужденецът милва тялото на дъщеря й. Ръцете му се плъзгаха по меката плът и изчезнаха под роклята, там, където никоя мъжка ръка не се бе осмелявала да проникне. Айслин се потърси от отвращение.
Майда неволно вдигна очи към витата стълба, която водеше към спалните помещения. В мислите си вече виждаше нещастната си дъщеря в леглото на стария лорд, бореща се с норманския рицар — в същото това легло, което тя дълги години беше споделяла със съпруга си, в което се бяха родили децата им. Норманинът не знаеше милост, а Айслин никога нямаше да плаче и да се моли.
Майда побърза да се отдръпне в тъмната сянка на голямата зала. Трябваше да отмъсти на убийците на съпруга си. В помътения й разум се оформяше дяволски план.
Рейнър се надигна, издърпа Айслин да стане и здраво обхвана с ръце гъвкавото моминско тяло. Момичето безпомощно се заизвива в ръцете му. Отново прозвуча грозен смях. Лицето й потръпна от болка, когато мъжките ръце с жестоко удоволствие се впиха в меката плът.
— Как така владеете езика на Франция? — осведоми се небрежно той.
Айслин гордо отметна глава, за да срещне погледа му, но не промълви нито дума. Очите й бяха пълни с презрение. Рейнър разбра, че никое унижение не е в състояние да сломи гордостта й, и разхлаби хватката си. Дори мъченията нямаше да изтръгнат нито дума от тези нежни уста, ако те самите не го искаха. Те не проговориха и когато господарски я беше попитал коя е и как се казва. Беше узнал името й от майката, и то, когато заплаши, че ще насили момичето още тук, пред очите й. Е, имаше и други средства, с които да опитоми тази високомерна красавица…
— Говорете, Айслин, или ще разкъсам дрехите по тялото ви и ще оставя хората си да правят с вас, каквото си искат. Кълна се, че скоро ще забравите царственото си държание.
Айслин с неохота проговори:
— В детството ми пътуващ трубадур често посещаваше замъка ни. Преди да дойде при нас, беше пребродил доста страни. Владееше четири езика. Научи ме на вашия, за да си направи една шега.
— Какъв е този пътуващ трубадур, дето е искал да си направи шега? Нищо не разбирам — отговори той.
— Говори се, че вашият херцог още от детството си искал да направи Англия свое владение. Веселият трубадур знаеше това, защото често свиреше пред високопоставените люде на страната ви. В младостта си радвал с уменията си дори самия херцог, обаче Вилхелм заповядал да му отрежат малкия пръст на дясната ръка, защото в негово присъствие изпял поема за незаконнороден рицар. Затова трубадурът ме научи на езика ви: ако някой ден херцогът осъществи честолюбивите си замисли, да мога да ви кажа, че сте измет, и вие да ме разберете.
Рейнър грозно се намръщи, но Вашел едва не се задави от смях.
— Къде е сега галантният ви трубадур, мадам? — попита младият норманин. — Днес херцогът въобще не понася да го наричат копеле. Певецът непременно ще загуби главата си, не само малкия пръст на ръката.