— Не, мамо — проговори решително тя. — Няма да бягаме. Не и докато милите на сърцето ни мъртъвци лежат на полето и са лесна плячка за вълците и гарваните.
Напусна стаята с енергични крачки, следвана от Майда, която безпомощно кършеше ръце. Двете внимателно си запробиваха път през залата между натъркаляните по пода нормани, потънали в дълбок пиянски сън.
Айслин приличаше на призрак. С учудваща за крехкото й тяло сила тя разтвори тежката порта на Даркенвалд Хол и спря като закована, когато прозвуча протяжното й скърцане. Острата миризма на смъртта я блъсна в носа и тя се олюля. Прилоша й, но продължи решително напред, докато се озова пред мъртвото тяло на баща си.
Лорд Ерланд лежеше на твърдата земя, изстинал, с широко разперени ръце, с притиснати към родната земя могъщи рамене, все още стиснал в юмрук бойния си меч. Дори в смъртта около устните му играеше упорита, презрителна усмивка.
Една сълза се спусна по бузата на Айслин и тя застана до мъртвия си баща. Беше загинал, както беше и живял — с чест. Кръвта му напояваше земята, която беше обичал повече от всичко на света. Щеше много да й липсва, дори със страшните си гневни изблици. Какво отчаяние носеше със себе си смъртта! Майка й пристъпи до нея и политна да падне върху мъртвия си съпруг. Айслин едва успя да я задържи. Майда погледна укорително безжизненото тяло и изкрещя:
— О, Ерланд, не беше справедливо да ни оставиш сами в ръцете на тия крадци, които плячкосаха дома ни! Та те насилиха дори собствената ти дъщеря!
Майда падна на колене и задърпа ризницата на мъртвия си съпруг, сякаш искаше да го изправи. Ала силите й не достигнаха и тя с плач се отпусна до него.
— Какво ще стане с мен? Какво да правя сама?
Айслин внимателно прекрачи през мъртвото тяло и издърпа меча от свития юмрук. Улови трупа за раменете и се опита да го издърпа настрани, да му намери по-достойно място за вечен покой. Майда улови китката на съпруга си и извади от изстиналия му пръст големия пръстен с печата на Даркенвалд Хол. Срещна укорителния поглед на дъщеря си и избухна в отчаян плач.
— Пръстенът е мой! От моята зестра! Я виж, това е шлемът на баща ми — извика тя и пъхна пръстена пред очите на дъщеря си. — Нека остане при мен — помоли тихо.
В този миг проехтя боен вик. Двете жени се сепнаха и скочиха на крака. Старата жена изпусна ръката на мъртвия си съпруг и с учудваща бързина изтича към храсталаците в края на блатото, за да се скрие от заплашващата я опасност. Айслин също отпусна рамото на баща си и бавно се извърна към новодошлия.
При вида на грамадния воин, възседнал мощен жребец, очите й се разшириха от ужас. Никога не беше виждала такъв кон. Носеше тежковъоръжения мъж на гърба си без никакви усилия. С танцуваща стъпка напредваше между мъртвите тела, без да ги докосва. Айслин остана като закована на мястото си и в сърцето й пропълзя паника.
Лицето на рицаря беше засенчено от шлема, но зад начелника блещукаха стоманеносиви очи, които сякаш я пронизваха. Щитът, на който върху златночервена основа беше изрисуван приклекнал за скок вълк пред дебела греда, висеше на седлото. Айслин веднага позна, че мъжът насреща й беше незаконен син. Ако необичайният му ръст и страшният жребец не я бяха изплашили до смърт, тя щеше с все сила да изкрещи в лицето му презрението си. Ала не успя да направи нищо друго, освен да вирне брадичка в безпомощно упорство и да впери в лицето му святкащи от омраза синьо-виолетови очи.
Устните на мъжа се изкривиха в презрителна гримаса, френските думи излязоха от устните му ясни и отчетливи:
— Саксонска свиня! Май нищо по тези места не може да се опази от крадливите ви ръце. — В гласа му пролича неприкрита подигравка.
Гласът на Айслин прозвуча доста по-развълнувано, отколкото й се искаше, но все пак му върна със същата монета.
— Какво говорите, господин рицарю? Нима нашите смели нормански завоеватели не понасят, когато мирно и тихо погребваме мъртъвците си? — После с горчив жест посочи осеяното с мъртви тела поле.
— Ако се съди по миризмата, чакали сте прекалено дълго, за да го направите — отговори със смръщен нос той.
— Осмелявам се да кажа, недостатъчно дълго според един от вашите хора. Щом се събуди, той непременно ще се разгневи от изчезването ми — отговори презрително тя.
Чужденецът се отпусна на седлото, без да я изпуска от очи. Айслин почувства силата на мъжкия поглед и потръпна. Лек повей на утринния бриз уви вълнената гуна около тялото й и очерта примамливата му закръгленост. Очите на мъжа се плъзнаха нагоре и спряха върху красивите й гърди. Айслин поруменя до корена на косата си, побесняла от гняв при мисълта, че е изложена на показ пред очите на този чужденец като последната слугиня.