— Грешиш, лейди — искаше да изкрещи от силата на чувството за собственост към двете жени. — Тя спаси безполезния ми живот, когато той нямаше значение за никой друг, освен за нея. И проклет да бъда, ако позволя тя или майката, която толкова обича, да умре. Сега изборът е твой — дали да дойдеш с мен, или да останеш. Но Каси ще бъде защитена. Тя идва с мен.
Даш видя как очите на Елизабет се разшириха, когато страхът ги засенчи още повече. По дяволите, мразеше да вижда как потъмняват от ужас, вместо от удоволствие, каквото копнееше да й достави. Усещаше как страхът я разтърсва, знаеше, че смразява кръвта й, докато тя се опитваше да намери начин да отвърне на удара. Беше силна жена и не й бе лесно да приеме някой друг да поеме контрола. Но той трябваше да го направи. Трябваше да установи властта си над нея и Каси, за да може да ги изведе живи от тази ситуация.
Между очите й се образува гневна бръчица. Разгневените дълбини блестяха войнствено. Пенисът му се втвърди, което бе повече от объркващо, като се има предвид ситуацията и мястото, на което се намираха.
— Говориш за моята дъщеря — изсъска най-сетне Елизабет, навеждайки се напред. Гневът я разтърсваше. Той надви летаргията, която Даш бе видял в нея преди миг. — Няма да направиш нищо без моето разрешение.
Кръвта препускаше в тялото му, гореща и развълнувана, когато уханието й потече към него, обвивайки се около сетивата му. Тя беше възбудена. Не много, може би предизвикана от любопитство, и малко срамежливо. Това му харесваше. Харесваше тази свенливост, тази колебливост. Но внезапният й гняв беше много по-силен. Нейното дете. Нейната отговорност. Младата жена нямаше да се остави лесно. Даже на него. Което означаваше, че той трябваше да се бори с нея за това. Даш очакваше с нетърпение битката.
— Твоето разрешение? — той се опита да сдържи гласа си нисък, но усещаше пулсиращото ръмжене точно под повърхността на думите. — Ако не си забелязала, аз не моля за нещо, Елизабет. Просто ти казвам. Не съм пропътувал половината свят и тичал след хубавия ти малък задник през половината Съединени щати само за да ме потупаш по главата и да ме отпратиш по пътя ми. Можеш да приемеш това спокойно или можем просто да продължим напред и да се борим един с друг. Но ти обещавам, бейби, аз знам кой ще спечели накрая.
Очите й се разшириха недоверчиво.
— Ти луд ли си? — попита най-сетне Елизабет любопитно. — Или просто си търсиш смъртта, господин Синклер? Ако знаеш пред какво съм изправена, тогава знаеш и за хората, които той вече уби, за да стигне до мен. Наистина ли искаш да свършиш като следващото окървавено тяло, което копелето оставя след себе си?
Жената беше умна. Даш го знаеше през цялото време. Подигравателното снизхождение в изражението й и тонът й биха накарали всеки друг да се разколебае.
— Всъщност, мислех нещо подобно — да направя него следващото окървавено тяло след себе си — отвърна той небрежно. — Не се заблуждавай, Елизабет, аз не съм толкова лесен за побеждаване.
Не един терорист бе опитвал, хора, много по-решителни от Грейндж, с по-голяма мрежа от зло зад гърба си. Даш знаеше добре как да играе тази игра и как да победи.
Мъжът я следеше внимателно, усещаше битката, която се води вътре в нея, инстинктивното й разбиране, че ако някой би могъл да ги спаси, то това е той. Но също така се съмняваше, че за нея и Каси има някаква надежда за оцеляване. Надеждата бавно гаснеше в неговата половинка.
Даш се изправи неочаквано на крака, оставяйки малката Каси нежно на стола, докато го прави. След това се наведе по-близо до Елизабет, ръката му се подпря на масата, а лицето му застана само на сантиметри от нейното. Младата жена се взираше в него изненадано.
— Тръгваме след пет минути. Аз и Каси или ти, аз и Каси. Както казах, изборът е твой.
Очите й се присвиха, деликатните й малки ноздри пламнаха, когато по страните й се разля топлина. Сега Даш можеше да подуши вълнението й, но подушваше също така и кръв.
— Няма да ти позволя…
Мъжът се наведе още по-близо.
— Ранена си — изръмжа в лицето й и тя се отдръпна назад от яростта му. — Ако се опиташ да се бориш с мен, обещавам ти, че ще съжаляваш. Сега се приготви за измъкване. Тръгваме си.
Той не й даде време да отговори. Изправи се, хвърли й един последен суров поглед, преди да се обърне и да тръгне към бара. Едрият бивш войник чакаше, наблюдавайки с присвити, преценяващи очи, докато се приближава.