Елизабет прегърна успокоително Каси, придърпвайки я към себе си, дъхът й секна от отчаяние при вида на болезнено слабото малко телце. Тогава погледна навън към паркинга и страхът я разтърси. Можеха да умрат там навън. Какво, по дяволите, трябваше да направи?
— Аз ще я взема — жената трепна, очите й се разшириха, а ръцете й се стегнаха защитнически около момиченцето.
Даш я гледаше мрачно. За първи път погледът му не бе изискващ, не блестеше от раздразнение и гняв.
Беше спокоен, съчувствен, когато улови Каси под слабите мишници и без усилие я вдигна от прегръдките на Елизабет.
— Не я наранявай — тя не успя да спре молбата. За момента нямаше друг избор, освен да му се довери. Знаеше го и това се забиваше като нож в сърцето й. — Моля те, не й причинявай болка.
Грижовни ръце притиснаха тялото на Каси към широкия гръден кош, а дивите очи се впиха в Елизабет с едва доловимо състрадание.
— Вземи нещата, които купих от Мак, Елизабет. Купих на Каси плюшено мече, което да замести унищоженото, както и малко чипс, в случай че огладнее, преди да стигнем до целта си. Трябва веднага да тръгнем — гласът му не беше любезен. Беше студен, мрачен, дълбок. Той погали опънатите й нерви и, за нейна изненада, ги успокои.
Елизабет се раздвижи внимателно, докато го наблюдаваше, ужасена, че той може просто да я остави и да отнесе Каси на чудовището, което я издирваше. Тялото й бе напрегнато, всеки мускул бе готов да скочи и да се бори, когато стигна до бара.
— Довери му се, малката — сервитьорът й подаде торбата, лешниковите му очи бяха сърдечни, когато я погледна. — Той е добър човек.
Елизабет трепна изненадано. Как би могъл да знае този мъж? Как би могъл да знае нещо? Но други думи не последваха. Тя пое чантата и бързо се върна при човека, който имаше намерение да поеме контрола над живота й. Нейният и този на детето й.
Излизането навън, в снежната буря, беше като навлизане в изолиран вакуум от ледена красота. Навсякъде беше бяло, поне петнадесет сантиметра плътен, гладък сняг покриваше земята.
— Не можем да пътуваме в тази буря — Елизабет потръпна, когато Даш бързо отключи задната врата.
Положи спящата Каси на седалката и метна едно одеяло върху нея. След това отключи отпред и подкани Елизабет.
— Качвай се — заповедта не беше ни най-малко любезна. — Мисля, че тези момчета, които ви гонят, не са чак толкова глупави. Те ще се досетят, че най-удачният момент да ви хванат, е по време на снежна буря с автомобил 4х4. Разполагаме с достатъчно време да се измъкнем от тук и да вземем преднина.
Елизабет скочи на седалката и се вторачи объркано в непознатата вътрешност. Това бе най-модерното превозно средство, което някога бе виждала. Беше виждала военни автомобили и преди, разбира се, но никога не бе влизала в такъв. Съмняваше се, че дори може да се протегне през командното табло между седалката на пасажера и тази на шофьора, за да удари новия си похитител. Тогава погледна назад към спящата си дъщеря. Каси беше пристегната в единичната, широка седалка, а главата й бе отпусната на една възглавница, поставена върху широката седалка до нея.
— Закопчай се — Даш скочи на шофьорското място и запали двигателя.
— Това е снежна буря, нали знаеш? — тя изпълни заповедта, пристягайки предпазния колан.
Даш се взря през прозореца замислено, след това сви рамене.
— Виждал съм и по-лоши.
Подкара автомобила на заден ход с мрачно изражение на лицето си, докато напускаше паркинга на ресторанта.
— Собственикът на ресторанта, Мак, е бивш войник от Специалните части — каза той тихо, когато стигнаха до опустялата магистрала. — Повечето от нас се грижим един за друг. Сигурен съм, че той ще ни покрие, като каже на хората на Грейндж лъжлива информация за автомобила и посоката, която да следват, но за всеки случай, няма да оставаме на магистралата дълго.
— Няма ли?
Елизабет сграбчи ръба на седалката, когато Даш увеличи скоростта по-бързо, отколкото тя дори можеше да си представи, по заснежения път. Предното стъкло, за нейно изумление, беше с нощно виждане, даващо на водача ясна визия на външния свят, без предателските светлини на фаровете. Автомобилът беше много по-технологичен, отколкото тя би желала. Внезапно се почувства така, сякаш е била захвърлена в Зоната на здрача. Това я извади от равновесие, направи всичко около нея да изглежда малко сюрреалистично.