Младата жена мълчеше, въпреки че усети как Даш погледна няколко пъти към нея.
Елизабет скочи, когато мъжът се раздвижи небрежно, след това от устните й се отрони сподавена въздишка, когато той пусна радиото. Успокояваща, нежна музика изпълни вътрешността на Хамъра, обгърна я и я залюля обратно в онова състояние близо до съня, от което винаги се бе бояла.
— Спи, Елизабет — прошепна Даш успокоително. — Ще те събудя, когато стигнем ранчото. Обещавам ти. Двете с Каси ще бъдете в безопасност.
Безопасност. Каси беше в безопасност. Засега. Това бе всичко, което имаше значение.
— Трябва да я скрием — въздъхна младата жена, издишвайки дълбоко, главата й се отпусна на облегалката на седалката, а очите й най-сетне се затвориха. — Той не трябва да я докосне, Даш. Няма да му позволя да я докосне…
Глава 4
Вече се разсъмваше, когато Даш паркира зад малък мотел точно след границата на Канзас и Мисури. Беше смъртно уморен, а снеговалежът бе станал опасен още преди часове. Нямаше начин да продължи пътуването до ранчото на Майк, докато не си почине малко. Докато не получи шанс да си почине от интригуващото ухание на жена, свенлива възбуда и зачервена от съня кожа.
Проклятие, тя беше красива, отпусната в седалката до него, главата й често се плъзваше на широкото командно табло между тях. Веднъж, той се бе осмелил да докосне копринената й коса, плъзвайки пръстите си по нея, усещайки как къдриците се обвиват около тях. Елизабет имаше най-меката коса, която някога бе виждал, с изненадващо гъсти къдрици, спускащи се на спирали надолу по гърба й. Коса, която караше един мъж да мисли за секс, див и нежен. Но страстта бе засенчена от нуждата да я защитава.
Даш искаше да я притегли в прегръдките си, да я държи близо до гърдите си и да я увери, че е в безопасност. Да й обещае, че двамата ще закрилят Каси. Заедно. Бе готов да се закълне в земята и луната, ако това ще успокои мрачните сенки, които бе видял в очите й. Но знаеше, че не може да го направи. Не можеше да дава обещания, дори и ако тя бе склонна да ги приеме. Точно в този момент, вероятността да се провали бе прекалено голяма. Всичко, което можеше да направи, бе да се бори с всяко средство, което познава, за да им осигури безопасността, която им бе толкова нужна. А Даш беше сигурен, че е достатъчно борбен, за да го стори. Но първо, всички те имаха нужда от сън, от почивка, поне за днес.
За щастие, имаше един отворен ресторант за бързо хранене в центъра на града, сервиращ топла храна. Едно спиране за кратко бе достатъчно, за да се нахранят той, жената и детето. И двете заспаха, когато им нареди и прибра храната. Следващият път, Даш бе спрял да зареди Хамъра, като взе предпазливо ключовете, когато застана на колонката. Възможно бе Елизабет да го вземе и да избяга отново. По дяволите, на нейно място той би направил именно това.
Когато се бе върнал в автомобила, Каси още спеше, но майка й бе будна. Не точно на себе си — бе прекарала не повече от два часа в неспокоен сън — но будна.
Даш държеше кафето, закупено от ресторанта за бързо хранене, което бе прибрал в торбите отзад, докато паркираше пред мотела. Регистрираха се, след това подкара автомобила към отредената им стая. Тя бе достатъчно отдалечена от главния път, така че скриваше Хамъра и даваше на Даш достатъчно увереност, че ще чуе ако към тях се приближи друго превозно средство. Не че имаше много хора, които бяха в състояние да шофират по лекия наклон, който водеше към отдалечените стаи.
Даш не губи време в разговори. Искаше удобството на стаята, новините и телефон под ръка. Клетъчните телефони не бяха особено надеждни в това време. Слизайки от Хамъра, той го заобиколи от страната на пасажера, отвори вратата и вдигна Каси от седалката, докато Елизабет се раздвижваше сковано в мразовития въздух. Снегът достигаше до средата на краката й, но тя не показа очевидното си неудобство.
Младата жена се влачеше след Даш, мълчалива като него, докато той правеше пътека към вратата. Постави картата за отключване, отвори внимателно вратата и тогава пристъпи вътре. Обърна се назад, наблюдавайки бавното настъпване на деня, докато Елизабет минаваше забързано покрай него. Навън все още беше тъмно и прогнозите очакваха бурята да продължи през целия ден. По дяволите, те имаха нужда от почивка, така или иначе, преди да тръгнат към лудницата на Майк.