Имаше нощници и халати за нея и Каси, чорапи и удобни обувки, които още бяха в кутиите си. Младата жена извади една тъмносиня нощница за малко момиченце. Беше дълга, памучна, с дълги ръкави и дантелена яка. Към нея имаше и подходяща роба. Откри няколко пакета детски бикини и чорапи, още неотворени.
След това издърпа една от нощниците, които Даш бе купил за нея. По устните й пробяга усмивка. Беше бархетна, дълга до глезените, с подходяща роба. Нещо, което да й държи топло. С тях вървяха чифт дебели, подплатени чорапи. Изобщо този човек беше ли забравил нещо?
Елизабет поклати объркана глава, питайки се кога реалността бе престанала да съществува. От минута на минута, чистият й ужас преминаваше в плаха надежда. Със сигурност, ако Даш имаше намерение да връща нея и Каси на Грейндж, щеше да го е направил досега.
Но можеше ли да се довери истински на собствените си инстинкти? Младата жена се изправи на крака, чувайки как водата започва да тече в другото помещение. Преглътна тежко. Господи, искаше да му се довери, но страхът беше като демон, който я преследваше безмилостно. Пистолетът и Хамъра щяха да я заведат по-бързо до собствената й цел.
Тя погледна отново към дрехите, докосна меката материя и й се прииска да изкрещи от ярост. Не можеше да му се довери, без значение колко отчаяно го искаше. Без значение, че душата й крещеше протестиращо, Елизабет трябваше да отведе Каси далеч от тази нова, вероятно неизвестна заплаха.
Звукът на душа беше силен, тръбите буквално стенеха. Не бе чула вратата да се заключва и бе отчаяна. Изправи се и тръгна към нея.
Да потиска тръпките от изтощение и нерви, които искаха да разтърсят тялото й, не бе лесна работа. Мразеше мисълта да предаде единствения останал човек между нея и враговете й, но не можеше да понесе и мисълта, че би могла отново да сгреши.
Докато приближаваше към вратата, тя се сети за другите хора, на които бе повярвала. Разбира се, те не бяха много. Имаше един полицейски следовател в Аризона. Надяваше се той да си живее добре с малкото състояние, което сигурно бе получил, за да разкрие местонахождението й. От друга страна, Елизабет си спомняше прекалено добре репортажа за смъртта на един автомобилен механик, който й бе помогнал да избяга, след като ремонтира колата й. Беше мъртъв. Заради нея.
Ръката й улови дръжката на вратата и я завъртя бавно и безшумно. Даш не можеше да е взел пистолета със себе си под душа, щеше да го е оставил някъде наблизо. Тя затаи дъх и отвори вратата бавно и внимателно.
Даш облегна глава на стената на душ кабината и направи почти болезнена гримаса. Недей, бейби. Моля те, недей. Думите се появиха в съзнанието му, когато уханието на Елизабет раздвижи въздуха около него. Дори тестисите му се стегнаха при аромата. Женствен, чувствено топъл, настойчив, уплашен. Страхът й предизвика болка в сърцето му. Топлината й накара пенисът му да потръпне от желание. Нямаше дори една частица в нея, която да не го възбужда и да не го кара да изпитва неистов глад.
Парата се събираше в мъгливи пипала, които обвиваха уханието на Елизабет около сетивата му, предизвиквайки светкавица от копнеж през корема му, право към пулсиращата му ерекция. Можеше да я види в съзнанието си, стягайки се срещу страха й, докато тя се движи в малкото помещение.
Доверието е от съществено значение, напомни си той строго. Елизабет трябваше да знае, че той може да ги защити. Че ще ги защити. Би трябвало да знае, че той е достатъчно силен, достатъчно уверен, дори да я спре, ако се наложи. Но веднъж, след като се сблъска с нея, дали щеше да има сили да не я докосне?
Не го прави, Елизабет. Даш стисна зъби, когато лекият шум от нежното й тяло се чу до рамката на вратата, карайки го да се напрегне допълнително. Махни се! Не ми позволявай да те докосна! Ако го стореше, никога нямаше да може да спре. Едно вкусване никога не може да бъде достатъчно. Тя щеше да бъде пир за сетивата му, празник от еротични деликатеси. Но само ако му се довереше. Само ако разбере, без сянка на съмнение, че той е тук заради нея и Каси. Не заради враговете им.
Печеленето на доверие бе гадна работа, напомни си мъжът. По-добре да започне и да свърши с това още сега. Той нямаше да може да й помогне, ако трябва да се пази и от нея, и от хората, които я преследваха. Ако можеше Даш да премине през този изблик на открито неподчинение, тогава двамата имаха някакъв шанс.