Неподчинението изкушаваше животното, което той се бореше да държи под контрол. Животното, което знаеше, че това е неговата половинка. Знаеше, че тази жена е всичко, което е търсил през живота си. Да се контролира бе една битка, която той знаеше, че ще загуби бързо. Сега, часове след като я бе открил, Даш не можеше да мисли почти за нищо друго, освен за това как да се потопи в топлината и влагата между бедрата й. Да се удави в горещите дълбини на вагината й, докато тя се стяга около него. Никога, в нито един момент от живота си, не бе срещал жена, която да му повлияе по този начин.
Даш я остави да се движи из помещението. Усещаше как горещата вода се излива върху кожата му, подушваше аромата й, приближаващ се към него, следеше я с всяко сетиво, което притежаваше, докато тя се придвижваше неотклонно към пистолета и ключовете, намиращи се на рафта над тоалетната.
Стъпките й бяха леки. По дяволите, от нея щеше да излезе съвършена половинка. Мисълта го шокира, но той осъзна истината мигновено. Елизабет се движеше плавно и внимателно, твърдо решена да достигне целта си, без да издава почти никакъв звук, когато отиде за оръжието. Тя щеше да се бори редом с него, без значение дали битката ще бъде физическа или емоционална. Ако спечелеше сърцето й, тя щеше да стане също толкова яростна колкото би била една вълчица. Тя беше шашка динамит — разрушителна за враговете, даряваща живот на тези, които обичаше. Но точно сега, докато разбереше дали Даш е приятел, или враг, щеше винаги да подозира най-напред второто. Винаги щеше да въстава срещу него, а той не можеше да го позволи.
Даш й даде само толкова време, колкото тя да усети вкуса на победата. Само толкова, колкото да позволи пръстите й да погалят дръжката на пистолета, преди да се активизира. Завесата на душа се отметна и той излезе от ваната, водата се разпръска, когато сграбчи раменете й, блъсна вратата, за да я затвори, след това я прикова към нея. Всичко това бе извършено за не повече от секунда, почти безшумно, въпреки че той очакваше Елизабет да се съпротивлява.
Тя не изкрещя. Проклета да е, дори не изписка. Нищо повече от полъх на въздух не наруши тишината, когато ахването, което успя да спре навреме, премина покрай устните й. Очите й се вторачиха в него изплашено и изненадано, миг преди коляното й да се надигне и отпусне.
Даш разполагаше със секунда, за да успее да блокира удара, насочен към слабините му. Една част от него се възхищаваше от бързината и ефикасността на хода й, докато другата бе изумена от дързостта й.
Бедрото му се притисна силно и здраво между нейните, повдигайки я на пръсти, потърквайки се в нежното, горещо хълмче на женствеността й. Отговорът на Елизабет бе мигновен, макар и нежелан, отгатна Даш. Тя се стегна и се разтрепери, когато той прикова китките й с една ръка над главата й, извивайки гърдите й към своите, а коляното му се потриваше в топлината й.
Желанието пулсираше в тялото му с всеки силен удар на сърцето му, смъквайки обвивката от човечност, която той непрекъснато придърпваше около себе си, подмамвайки глада, разяждащ слабините му.
— Стой мирна, по дяволите. Няма да те нараня — изръмжа мъжът, когато тя се изви към него, въпреки че не спечели никакъв напредък с борбата си.
Елизабет беше изплашена. Даш можеше да го долови в учестеното й дишане, докато тя се бореше да сдържи риданията си. Беше поела риска и сега се страхуваше от наказанието, което той ще й наложи. Но той внимаваше да не я нарани. Възпираше я, контролираше съпротивата й, но знаеше, че няма да остави повече от леки белези по кожата й. Тя вече бе натъртена, наранена от твърде много силни удари.
Даш се притисна към жената, задържайки я до вратата, докато се взираше в нея безмълвно, усещайки меката извивка на корема й до бушуващия си пенис. И тя не пропусна въздействието на стоманено твърдата плът, притисната към нейната. Нито това, нито настойчивото желание, което мъжът позволи да блесне в очите му.
Пръстите на едната му ръка се провряха в косата й, накланяйки главата й назад. Лицето му се сведе бавно, докато гледаше надолу към нея, видя как очите й се разширяват, а кожата й пламва и след това пребледнява тревожно.
— Когато те пусна — Даш позволи на ръмженето, което се надигаше в гърдите му да отекне в думите, — ако бях на твое място, щях да обърна този сладък задник и да побягна обратно в спалнята при Каси. Ако се поколебаеш, дори за миг, дори само за да си поемеш дъх, тогава ще те чукам толкова силно и дълбоко срещу тази врата, че изобщо няма да успееш да скриеш виковете си на удоволствие от детето, което спи в другата стая. Разбра ли ме, Елизабет?