Выбрать главу

Младата жена въздъхна уморено и извади чаша горещо кафе от една от чантите. Там имаше също и Кока Кола. Другите торби бяха натъпкани с храна. Две от тях съдържаха пет стиропорени кутии със закуска. В по-малката имаше различни видове бисквити. Но тя си мислеше, че човек с неговия ръст би могъл да изяде много храна.

Стомахът й изкъркори настойчиво и тя поклати глава в ритъм. Трябваше да помисли. Да избяга. Не смяташе, че миризмата на храната е толкова примамлива, че да се съсредоточи върху нея повече, отколкото върху бягството.

Но не бе толкова привлекателна като това, което бе държала в ръката си преди няколко минути.

Елизабет усети как цялото й тяло се разгорещява и пламва от това, което убеждаваше сама себе си, че е срам. Течната топлина се събра във вагината й и се разля по подутите нежни устни. Откликът й към Даш беше толкова силен и шокиращ, като светкавица.

Тя отпи от кафето, притваряйки очи от наслада, усещайки вкуса му, след това извади една от кутиите и пластмасова вилица. Добре. Не можеше да разсъждава, докато е гладна. А трябваше да помисли. Даш Синклер щеше да се окаже по-голям проблем, отколкото изобщо бе очаквала. Той би могъл да се окаже повече мъж от тези, които бе срещала досега.

Боже. Със сигурност беше голям мъж. Ерекцията му, дебела и твърда, я шокира с размера си. Тялото му като цяло я шокира. Тъмна бронзова кожа бе опъната върху здрави, стегнати мускули. Не бяха неприятни, груби на вид, неприлично издути мускули, а изпъкнали, твърди, покриваха всеки сантиметър от тялото му и блестяха под кожата с една аура на интензивна мощ. Като животно, усъвършенствано и подобрено, използвано за сурови, напрегнати битки.

Елизабет преглътна пухкавите яйца и бързо довърши закуската, преди да се обърне отново към телевизора. Бе направила добре, че хапна, преди да гледа новините, защото това, което видя, щеше лесно да я откаже от храната.

Те показваха лицето на жертвата, ако можеше да се нарече жертва. Елизабет застина, взирайки се шокирано в образа на екрана. Познаваше този човек. Беше същото копеле, което се бе опитало да нападне нея и Каси в апартамента им предишния ден. Той вече нямаше да може да напада никой друг.

Беше намерен в мазето с прерязано гърло. Телевизионният репортер го нарече професионален, много вещ удар. Парите му още бяха в него. Диамантеният пръстен на ръката му. Кредитните карти.

Обявиха самоличността му, както и полицейския доклад, и информация за текущите заповеди за арестуването му. Младата жена трепереше, едва осъзнавайки, че душът е спрял и вратата на банята е отворена.

Внезапно проблясване на спомен накара погледа й да се насочи към Даш. До пистолета бе имало един дълъг, извит, прибран в калъф нож. Широката му дръжка изглеждаше внушително. Сега тя разбра защо.

Даш спря, отвръщайки мрачно на погледа й, докато тя се взираше шокирано в него. За първи път, Елизабет осъзна, че увереността му не е неуместна, както се бе опасявала. Той изглеждаше като добре смазана бойна машина, защото бе точно такъв.

— Ти си го убил — прошепна тя, гледайки го изумено. Никой, изправил се срещу хората на Грейндж, не бе успявал. Те биваха или подкупени, или убивани, в зависимост от това какво решат наемните му убийци. Даш не беше нито подкупен, нито ранен. Вместо това той бе убил.

Широките рамене, все още блестящи от влага, се свиха небрежно. Той бе облечен само с лек анцуг и бели чорапи, нищо повече. В едната си ръка носеше дрехите, които бе съблякъл в банята, а в другата — кобура с пистолета и ножа.

Очите му се насочиха към телевизора и се присвиха, докато репортерът говореше в камерата.

— Отне им достатъчно дълго, за да го излъчат — мъжът изсумтя и се приближи до леглото, на което бе оставил кожената си чанта.

Извади една черна найлонова торбичка, напъха мръсните си дрехи и ги прибра. Оръжията бяха закътани под възглавницата му.

— Ти си го убил — повтори тя, внимавайки да сдържа гласа си нисък, в случай, че Каси се събуди.

Даш се обърна отново към нея. В погледа му нямаше разкаяние, нито намек за угризение или извинение. Беше твърд, макар и леко озадачен, сякаш не разбираше шока й.