— Той беше едно болно животно, Елизабет — каза Даш с ясно доловимо безразличие. — Чакаше ви; беше сигурен, че ще се върнете обратно и имаше намерение да накара теб и Каси да си платите за бягството. Всеки друг, който се опита, ще умре също толкова бързо.
Стаята се изпълни с тишина. Елизабет можеше само да се взира в него, докато той се премества от леглото, заема другия стол и изважда две от кутиите, както и последната чаша кафе.
— Трябва да вземеш душ и да поспиш през останалата част от деня. Отсега нататък ще пътуваме нощем. Ако тази буря се разкара до вечерта, ще тръгнем към ранчото, което е точно извън града. Сражавах се заедно с Майк отвъд океана. Той е надежден човек и може да ме свърже с някои хора, които да ни помогнат.
Елизабет разтърси глава, учудвайки се на сънената мъгла, която сякаш изпълни съзнанието й. Даш говореше така, като че ли не е бил принуден да убие човек заради нея и Каси. Като че ли животът му никога не е бил в опасност и не е направил нищо необичайно.
Тя усещаше как сърцето й започва да бие учестено при тази мисъл, а умът й се насилва да приеме това, което бе сторил. Никой досега не бе бил в състояние да се изправи срещу горилите на Грейндж. Защитниците й винаги губеха, по един или друг начин. И все пак Даш стоеше тук, удивително незаинтересован за съществуващата опасност.
Разбира се, че не бе загрижен. Елизабет примигна уморено. Той бе по-силен от тях, по-жилав и по-умен, и със сигурност много по-решителен. За първи път младата жена осъзна напълно намерението му да защитава нея и Каси.
Мъжът погледна към детето, леко намръщване набръчка челото му, когато тихото й сънливо сумтене изпълни стаята. Проследявайки погледа му, Елизабет видя как малкото момиченце се раздвижи под завивката, лека усмивка разтегна устните му, а краката му се изтегнаха, сякаш играе.
— Звучи като малко кученце, когато спи — жената поклати глава, опитвайки се да приеме промените, настъпващи толкова бързо. — Винаги прави така. Поне тогава знам, че спи, а не сънува.
Елизабет отново тръсна глава. Каси имаше кошмари. Понякога не можеше да спи добре дни наред.
Точно сега, тя се бе изпънала под одеялото, слабичкото й тяло бе отпуснато и спокойно. Тъмната й коса обграждаше порозовялото от съня личице, дишането й бе тихо и равномерно. Не. Сега нямаше кошмари.
— Искам да я събудиш. Трябва да се нахрани и да се изкъпе, а след това може да спи, докато тръгнем довечера. Искам я будна и концентрирана.
Елизабет се завъртя, в тялото й пламна гняв. Пазител или не, тя нямаше да му позволи да наруши единствения истински сън, който дъщеря й бе имала от седмици.
— Имаш ли някаква представа от колко време не е спала толкова добре? — изсъска тя. — Нямам намерение да я будя.
Даш въздъхна дълбоко. Гневът му обаче не се върна, само бе решителен.
— Ако не го направиш и не я задържиш будна за известно време, тогава тя ще спи, докато ние сме будни, и ще заспи, когато всички трябва да бъдем в най-добра форма. Или по-лошо, ще бъде прекалено уморена да издържи или да бяга, ако се наложи. Разполагаме само с няколко нощи, за да я подготвим за пътуването, което да се надяваме, ще последва. Сега я събуди, или аз ще го направя.
Погледът му бе спокоен, повелителен.
— Не можеш да вземаш тези решения, без първо да се допиташ до мен, Синклер — Елизабет се тресеше, яростта почти унищожаваше самоконтрола й. — Тя е моя дъщеря. И аз няма да ти позволя да нарушиш здравия й сън само защото ти искаш така. И със сигурност повече няма да предприемаш никакви изненадващи пътувания с нея, без първо да ме уведомиш какво става. — Юмруците й се свиха от гняв, докато се взираше в него. Даш я наблюдаваше с хладен, преценяващ поглед, сякаш тя беше забавно малко насекомо, което проучва в момента.
— Тази вечер, с малко повече късмет, ще тръгнем към ранчото на Майк Толър, което се намира извън града — повтори мъжът, след това я изненада още повече. — Майк е бивш агент на ЦРУ и има известни връзки и информация, от която се нуждая, за едно възможно безопасно място във Вирджиния. Докато не разбера дали тази къща е на разположение за мен, не мога да кажа нищо повече. Майк ще ни приюти толкова дълго, колкото имаме нужда, но аз искам да останем един ден или малко повече. Достатъчно дълго, за да привикне Каси към мен, и да ви даде възможност за почивка. Това е. След това си тръгваме. Доволна ли си?
Елизабет стисна здраво устни. Той не беше подигравателен или саркастичен. Изглеждаше напълно сериозен.