— Нека Каси да поспи известно време — заяви твърдо тя. — Още един час. Тя е само едно дете, Даш. Има нужда от това.
Тогава тя направи крачка да мине покрай него и да отиде до леглото на Каси, когато болката в бедрото изведнъж я прониза, карайки я да залитне. Елизабет се насили да не извика от ужасния пристъп на болка в мускула.
Следващата й мисъл бе просто да продължава да се движи, без да разсъждава. Болката от повърхностната рана непрекъснато нарастваше и младата жена имаше чувството, че това ще й докара неприятности. Сега, бе хвърлена обратно към тялото на Даш, а той я задържа до гърдите си, след това я завъртя в прегръдките си.
Елизабет изпъшка. Гърдите му бяха също толкова горещи и твърди, както в банята. Ръцете му се стегнаха под гърба и бедрата й, мускулите изпъкнаха от мощ, когато я отнесе до мивката в другия край на стаята.
— Забравих за крака ти — гласът му се изпълни с отвращение към самия себе си. — Първо трябваше да се погрижа за него.
Той я остави върху плота още преди тя да има възможността да свикне да бъде в ръцете му.
— Стой там — изръмжа Даш, хвърляйки й твърд, свиреп поглед. Елизабет го послуша. Но го наблюдаваше внимателно, когато той се върна до леглото, извади една малка чантичка от куфара си, след това взе един от столовете и го отнесе при нея.
— Нека да прегледам първо раната отстрани — заяви мъжът. — Знам, че си се порязала на онзи прозорец.
Елизабет го погледна изненадано.
— Парче от ризата ти висеше на счупеното стъкло — каза той. — По него имаше кръв — посочи съдраното място и започна да повдига дрехата.
Младата жена се опита да диша дълбоко, спокойно, докато пръстите му проучваха нежно меката повърхност.
— Не е много зле — промърмори той. — Когато излезеш от банята, ще сложим малко мехлем и ще я превържем.
Елизабет кимна безмълвно, тогава Даш свали ризата й отново и погледна очаквателно.
— Ще те сваля на пода. Събуй дънките си, за да мога да прегледам крака.
Жената примигна. Да събуе дънките си?
— Не — отсече дрезгаво.
Раната бе високо на бедрото й, няколко сантиметра над коляното и отстрани. Нямаше никакъв шанс…
— Не ме карай да ги разрежа, Елизабет — въздъхна Даш, гледайки надолу към нея. — И двамата сме уморени и дългият път подлага на изпитание темперамента ни. Ако не се погрижа за раната, тя може да се инфектира и тогава няма да можеш да помагаш на Каси. Това ли искаш?
Очите й се присвиха.
— Това е подло — изсъска тя.
Изражението на Даш стана по-сурово.
— Това е истината. Сега свали дънките, преди да го сторя аз.
Ръцете му се протегнаха към ципа. Тя ги плесна и едва не се разсмя при вида на изненадата, проблеснала по лицето му. Очите му се присвиха, тъмните златистокафяви дълбини заискриха решително.
— Добре — измърмори тя и се плъзна от плота, за щастие поне ризата й бе достатъчно дълга, за да прикрие най-важното. — Обаче започвам да мисля, че ти си прекалено деспотичен.
Даш изсумтя. Не каза нито дума, но звукът съдържаше изобилие от мъжко превъзходство. Елизабет го стрелна с възмутен поглед, докато сваляше дънките си надолу, прехапвайки устни, когато платът одраска раната.
— Горе — той я улови за кръста и я повдигна отново на плота, панталоните още висяха на коленете й. — Забрави обувките.
Елизабет забрави ума си. Мъжът вдигна крака й, подпря го на бедрото си и развърза внимателно евтините маратонки. Дългата му коса падна напред, острите, влажни кичури погалиха горната част на коляното й, докато изхлузваше обувката. Даш се премести на другата, косата му помилва кожата над другото й коляно, когато отстрани и нея. Цялото й тяло пламтеше.
Беше ли й повлиявал някой мъж някога толкова дълбоко? Беше ли я карал някой да бленува просто да го докосне, просто да погали плътта му и да се наслади на усещането й?
Когато и втората обувка падна на пода, ръцете му, изненадващо нежни, издърпаха плата по краката й, главата му се надигна и очите му срещнаха нейните, докато я събличаше. Топлината, която видя там, й отне дъха. Тя правеше очите му по-светли, изглеждаха кехлибарени, а не като тъмен мед. Високите му скули горяха, а устните му натежаха от чувственост.
— Няма да има нужда от шевове — прошепна Даш пресипнало, докато преглеждаше ранената плът. — Имаш късмет, бейби.
Обръщението изпрати светкавица от възбуда, която прониза вагината и утробата й.
Даш отвори чантичката за първа медицинска помощ и извади някакви неща, които Елизабет нямаше представа какви са.