— Мамо. Мамо, къде си?
Уплашеният глас на Каси им подейства като ледена вода. Даш се отдръпна от нея, борейки се за дъх, когато се извърна настрани, очевидно опитвайки се да скрие ерекцията си, в случай че детето побегне към скритата ниша.
— Мама е тук, Каси — Елизабет се плъзна от плота и изкуцука бързо зад ъгъла, за да може дъщеря й да я види.
Малкото момиченце беше седнало в леглото, очите му бяха потъмнели от страх, когато се вкопчи в плюшеното мече до себе си.
— Сънувам ли? — прошепна Каси, оглеждайки стаята, очите се изпълниха със сълзи. — Даш не дойде ли, мамо? Не е ли тук? Сънувах ли отново?
— Каси…
— Тук съм, Каси — отговори ниският кадифен глас на войника.
Елизабет се обърна навреме, за да види как Даш идва от нишата, тялото му очевидно вече бе под контрол, когато тръгна към собственото си легло. Хвърли на Каси успокояващ поглед, преди да извади една тениска от чантата си и да я навлече. Меката сива памучна тъкан обгърна гърдите и твърдия му корем, а ръкавите се разтегнаха върху силните му ръце. Когато приключи, взе нощницата и халата, намиращи се най-отгоре в отворената чанта, и ги подаде на Елизабет.
Изчервявайки се, младата жена задържа дългите дрехи пред себе си, докато гледаше дъщеря си.
Каси се бе втренчила в Даш с разширени очи, изражението й показваше удивление.
— Уау, Даш, ти наистина си голям — изкиска се тя, устните й се извиха в блестяща, доволна усмивка, когато мъжът седна отстрани на леглото си и я погледна любопитно.
Елизабет следеше тази първа истинска среща много внимателно. Каси толкова бе мечтала Даш да дойде, за да ги спаси. И въпреки че Елизабет признаваше, че ако някой може да го направи, това е той, все още й бе трудно да отпусне контрола, под който бе държала ситуацията до този момент.
— Мислиш ли, че съм прекалено голям? — Даш се намръщи, сякаш бе притеснен от перспективата. — Би било трудно да се смаля толкова късно, Каси.
Ослепителна усмивка озари лицето на момиченцето и преди Даш или Елизабет да се досетят какво ще направи, то литна от леглото и скочи в прегръдките на мъжа.
Елизабет ахна при бързината и дързостта й. Каси не бе дете, което се доверява на мъжете, дори не се бе радвала на прегръдките на баща си, но сега се бе хвърлила към Даш.
Той я улови до гърдите си инстинктивно, погледът му се насочи към майката шокирано, очите му бяха изпълнени с едно чувство, което тя не можеше да определи, когато Каси обви ръце около врата му и положи една звучна целувка на твърдата му буза.
— Толкова се радвам, че дойде, Даш — извика Каси в шията му. — Бях така уплашена. Страхувах се, че няма да успееш да ни откриеш. Че съм сгрешила и не би дошъл да помогнеш на мен и на мама. Но ти го направи. Ти дойде, Даш.
Сърцето на Елизабет се сви, когато Даш затвори очи, изражението му се напрегна от вълнение и той преглътна мъчително.
— Да, дойдох, Каси — прошепна в косата й, държейки я нежно, прегръщаше я така, както баща й никога не бе правил. Упокояващо. С топлота. Със загриженост. — Тук съм, Каси. И имам намерение да остана.
Елизабет ахна при изказването, в същото време очите му се отвориха, златистите дълбини се втвърдиха от решителност. Тя имаше чувството, че може би ще има шанс да преживее опасностите, които я заобикалят, с Даш до нея, но сега знаеше, без сянка на съмнение, че той няма намерение да им позволи да му избягат. Току-що бе предявил претенциите си към тях.
— Хайде, Каси, трябва да се изкъпем — тя се опита да запази гласа си равен, да сдържи нервния трепет, който усещаше, че се надига в тялото й.
Той може да мисли, че е предявил претенциите си, помисли си младата жена, и че може би се нуждае от него повече, отколкото някога се е нуждаела от някого в своя живот, но щеше да научи, че тя не е толкова лесна за побеждаване, както смята той.
— О, мамо, позволи ми да постоя с Даш — Каси се обърна към нея, изражението й бе умолително, а очите й ококорени и нещастни. — Ще бъда послушна. Обещавам.