— Ти винаги си послушна, малката ми — отговори Елизабет, но гласът й бе твърд. — Но се нуждаеш от баня, а аз от душ. Хайде сега, за да можеш да се нахраниш и може би, да погледаш анимационни филми за малко — тя остави заплахата да виси. Мразеше да отнема нещо от дъщеря се, което тя искаше. Но не можеше — не би могла — все още да се довери толкова на Даш.
— Но, мамо… — изхленчи Каси.
— Веднага, Касиди Пейдж — Елизабет използва пълното й име, запазвайки твърдия си сдържан глас. Молеше се детето да не предпочете да й се противопостави точно сега. Не мислеше, че ще може да се справи с борбата.
Каси въздъхна дълбоко и се плъзна от скута на Даш.
— Няма да си тръгнеш, нали? — попита с тънко гласче.
— Обещавам — мъжът сложи ръка на сърцето си със сериозно изражение на лицето. — Ще бъда точно тук, очаквайки моя партньор за анимационните филми.
Каси се изкиска, докато Елизабет отиваше към чантата и извади дрехите, от които щеше да се нуждае момиченцето. Четки за зъби, за коса, панделки, множеството дребни, но важни неща, се намираха в една голяма ярка пластмасова кутия, лежаща върху дрехите. Извади ги, взе халата и нощницата пред себе си и пое към банята. Очите й продължаваха да се взират в Даш, докато се опитваше да задържи притесненията си под контрол.
Даш я наблюдаваше, златистокафявите му очи бяха спокойни и съсредоточени. Сериозни.
— Не забравяй да сложиш свястна превръзка на крака си — напомни й той, когато тя стигна до нишата. — Този сапун ще те изгори много ш… — Даш прочисти гърлото си, — много лошо — довърши, поглеждайки към Каси.
Елизабет се изчерви, но кимна енергично, преди да поведе детето към вратата на банята. Също като Каси, тя искаше да го попита дали ще бъде там, когато се върнат. Дали щеше да обещае, че няма да си тръгне?
По някакъв начин, той сигурно бе разчел страховете й. Задържайки погледа й, Даш върна ръка на гърдите си.
— Обещавам — оформи с уста, само за нея.
Глава 6
Даш наблюдаваше в продължение на часове как Елизабет спи. Беше се извила около малкото тяло на Каси, закриляше я дори когато бе почти изпаднала в безсъзнание от изтощение. И двете бяха заспали още през първия час на анимационните филми и той ги бе оставил. По дяволите, трябваше да измисли нещо за плана си. Елизабет беше права, Каси се нуждаеше от сън, но това важеше и за майка й.
Младата жена имаше тъмни кръгове под очите си. Не бяха толкова забележими, когато бе будна. Яркият син цвят на очите й, така различен от по-светлия на дъщеря й, отвличаше вниманието от бледото, уморено лице. Но в това състояние, тя изглеждаше наранена.
Даш стоеше на леглото си и се взираше в нея. Не можеше да спре. Беше си я представял в продължение на повече от една година. В сънищата си я докосваше, във фантазиите си я любеше. Всичко, което знаеше за нея, бе научил от кратките описания на дъщеря й, но и то бе достатъчно да изпълни съзнанието му с мисли за нея.
Той не беше човек, който вярва в сродните души. Имаше моменти, когато се питаше дали едно творение на науката изобщо притежава душа. Но Елизабет го караше да иска да повярва. И докато я гледаше как спи, Даш осъзна, че вярва. Вярваше в това повече, отколкото някога бе вярвал в нещо друго. Но също така го караше да осъзнае мрачното, мъчително бъдеще, което го очаква, ако не направи нещо относно Терънс Грейндж. Това, и да убеди Елизабет, че му принадлежи. Че той е таткото, от който се нуждае Каси и половинката, за която копнее тя. Което означаваше, че му предстои много работа. Даш вдигна телефона и се обади на Майк.
Беше се сражавал повече от две години заедно с Майк Толър в планините на Афганистан, претърсвайки за групи от терористи, скрити в пещерите и подземните тунели. Беше спасявал задника на Майк неведнъж и знаеше що за човек е.
Майк беше бивш агент на ЦРУ, а сега собственик на ранчо, но Даш знаеше, че мъжът все още има достатъчно връзки, за да получи информацията, от която се нуждаеше. Нещо не бе наред в цялата тази ситуация, призна си най-сетне младият мъж. Терънс Грейндж бе жестоко копеле и перверзник, но не би рискувал цялата си организация заради едно малко момиченце. Дори заради такова, станало свидетел на убийство. Не до такава степен.
Той щеше да чака. Да чака, докато Елизабет отиде при властите, докато Каси бъде поставена под полицейска закрила и на място, което му дава възможност да се добере до детето. Не би гонил нея и майка й като животни. Ситуацията ставаше все по-сложна с всеки изминал ден и това караше Даш да става все по-подозрителен.