Каси също я следеше. Даш видя изражението на малкото момиченце, когато майка й отиде в другото помещение — беше едновременно замислено и игриво манипулативно. О, със сигурност щеше да се окаже буйно дете.
— Дрехите на мама са хубави — Каси скочи на леглото до него, докато Даш пъхаше малката полиетиленова торбичка, в която Елизабет бе прибрала мръсните им дрехи, в чантата, която той използваше. — Моите също.
Тя прокара пръсти по мекия сив велурен ръкав на блузата си, след това погледна надолу към новите си ботуши. Беше очевидно, че се наслаждава истински на усещането на дрехите.
Даш я гледаше как се възхищава и не можа да възпре усмивката, която изви устните му. И Каси не остана назад, беше намислила нещо и се готвеше да го каже. Младият мъж само се питаше дали би искал да го чуе точно сега. Имаше чувството, че малкото момиченце ще го изкарва извън релси при всяка възможност.
— Можеш ли да пазиш тайни, Даш? — попита най-сетне предпазливо, докато го наблюдаваше как затваря ципа на чантата.
Даш се вгледа в нея мълчаливо за няколко дълги секунди.
— Зависи — отвърна накрая нежно. — Ако са тайни, които майка ти трябва да знае, тогава може би ще трябва да се опитам да те убедя да й кажеш.
Каси примигна, дългите й гъсти мигли скриха очите й за частица от секундата.
— Ще й кажеш ли, ако аз кажа не? — попита тя.
Даш въздъхна дълбоко.
— Не знам, Каси — изрече той сериозно. — Тайните са големи неща. Малките момиченца трябва да доверяват на майките си своите тайни. Дори ако смятат, че ще ги вкарат в беля.
Каси го гледаше мълчаливо. Даш видя как изражението й се прояснява, а очите й заблестяват малко повече от преди.
— Това е хубава тайна — каза най-сетне. — Тайна, свързана с мама.
Как би могъл да устои? Той направи гримаса.
— Ох, Каси, не ми разказвай истории за твоята мама — въздъхна мъжът. Но отчаяно искаше да узнае всичко, което ще му каже.
Тя се изкиска леко и многозначително.
— Мама може да ти се разсърди, Даш — прошепна най-накрая, взирайки се в него с големите си сини очи. — Бъди внимателен или може да ти се развика. Тя не крещи наистина силно, но когато го прави, може да бъде страховита.
Даш сдържа смеха си, когато го заля облекчение. Искаше да опознае всеки сантиметър от Елизабет, отвътре и отвън, но не желаеше Каси да му разказва истории. Но с тази можеше да се справи.
— И как звучи, когато се разкрещи? — попита той, гласът му бе тих, сякаш наистина това бе тайна. По дяволите, знаеше, че Елизабет е ядосана и става все повече с всяка изминала минута.
Каси погледна към вратата на банята.
— Така, сякаш може да вземе всички лакомства за цяла една седмица — момиченцето кимна тържествено, но мъжът можеше да се закълне, че видя в очите й да се прокрадва веселие. — По-добре бъди мил с нея или няма да ти позволи никакви лакомства.
Даш почти трепна. Да, беше съгласен с детето, това можеше да бъде ужасно. За съжаление, той още не знаеше какво е да опита истински лакомствата, предлагани от Елизабет.
— Ще си купя мои собствени сладкиши — довери мъжът с усмивка. — Какво ще направи тогава?
Очевидно не бе разглеждала нещата от този ъгъл.
— О-о — момиченцето сви устни замислено. — Ще вземеш ли на мен един? — къдриците й сякаш подскочиха около лицето й, когато му се усмихна очарователно. Чиста невинност. Или поне искаше той да си мисли така.
Даш изсумтя. О-о, тя бе една малка чаровница.
— Не знам. Намесата на твоята майка относно сладкишите ти може наистина да ми докара неприятности — той се намръщи, сякаш размишляваше над въпроса. — Може да не искам да рискувам с това, Каси.
Очевидно харесваше своите сладкиши. Но също така се наслаждаваше на играта, от която да научи колко добър съюзник може да бъде Даш.
Той я наблюдаваше как подръпва една от къдриците си замислено. Главата й се наклони и Даш можеше да се закълне, че може да види в големите й сини очи как малкото й мозъче работи.
— Мога да ти кажа как да я накараш да спре да ти се сърди — повери му накрая мило. — Аз знам тайната. Мама не може да устои.