Това вече можеше да се окаже интересно. Даш погледна над нея.
— Ти кажи първо. След това ще говорим за сладкишите.
Каси извъртя очи.
— Тази информация е по-ценна от няколко сладкиша, Даш — тя поклати глава към него, сякаш я бе разочаровал. Очевидно очакваше много повече от него.
На Даш му се прииска да се разсмее. Беше изненадан от това колко лесно смехът се надигна в гърдите му. Тя със сигурност бе едно упорито малко същество. Мъжът очакваше от нея да се свива от страх, да трепва при всеки внезапен шум. Вместо това, Каси изглежда напълно бе забравила предишния ден.
— Хм — изсумтя най-сетне Даш, сякаш може би бе склонен да се пазари. — И за каква цена говорим тогава? — той нямаше много опит с децата, но Каси правеше нещата наистина лесни, за да намери общ език с нея.
— Ами — тя погледна към вратата на банята с намръщено лице, след това се обърна отново към него с невинна усмивка. — Най-малко три шоколада. Аз наистина обичам шоколад, да знаеш.
Даш прокара ръка през лицето си, борейки се със смеха си. По дяволите. Тя бе добра. Майка й ще го убие заради три шоколада.
— Три, а? — мъжът въздъхна, сякаш това бе възможно. — Колко ще се ядоса майка ти заради тези три шоколада?
Каси изпъна ръкава на блузата си. Отново прокара пръсти по меката материя, след това го погледна с ангелските си очи, сякаш нямаше нищо друго наум, освен да улесни живота му.
— Ами, сигурно ще се овладее, ако знаеш тайната, за да я накараш да спре да се сърди — Каси сви небрежно и състрадателно крехките си рамене. — Е, имаме ли сделка?
О-о, наистина беше добра!
— Не знам — Даш наклони глава настрани. — Точно сега нямам никакви шоколади.
Детето присви устни, сложи два от малките си пръсти на носа си и поклати глава, сякаш бе изгубило всякаква надежда за него. Накрая въздъхна примирено. Очите й, обаче, проблясваха, сенките на страха бяха изчезнали.
— Тогава ще разчитам на думата ти — въздъхна тя. — Но наистина трябва да се запасиш с шоколад. Той е по-ценен от злато, когато човек се занимава с деца, да знаеш.
Даш кимна тържествено.
— Ще го имам предвид. И така, каква е тайната?
— Целувки — Каси се облегна назад, сякаш току-що бе спечелила победата на века. И сега, разбила всички, му се смееше.
— Целувки? — попита той предпазливо.
Тя кимна уверено.
— Много целувки, Даш. А мама вече е разстроена. По-добре се приготви.
Момиченцето се кискаше. Плесна се с ръка по устата, когато майка му излезе бързо от банята, прокарвайки енергично гребена с редки зъби през непокорните си коси.
— Забравил си ластици за коса за мен, господин „Подготвен за всичко“ — измърмори тя раздразнено, като отметна дългите си до кръста къдрици през рамо и вдигна глава.
Очите й мигновено се присвиха. Ръцете й се подпряха на стройните бедра, подчертани от плътно прилепналите дънки и черната блуза, затъкната в колана.
— Какво правите вие двамата?
Очите на Каси се разшириха незабавно, скочи от леглото и се хвърли в прегръдките на майка си.
Елизабет я улови без усилие и по устните й премина усмивка, въпреки подозренията. Но прие буйната целувка по бузата от страна на малкото момиченце и й отвърна с топлота.
— Не са ли много хубави дрехите ни, мамо? — тя се отдръпна назад, за да позволи на майка си да се възхити на тъмносивото велурено облекло. — Даш има добър вкус, а?
Каси беше висока почти колкото Елизабет. Даш ги наблюдаваше тайно, като се изправи на крака и вдигна чантата от леглото. Мускулите на рамото му се стегнаха, докато проверяваше здравината на кожените ремъци, държащи калъфа на ножа между плешките му.
— Да, Даш има добър вкус — Елизабет остави дъщеря й да се плъзне на пода и сложи ръка на раменете й. — Вземи си палтото. Изглежда Даш е готов за тръгване — гласът й забележимо охладня. — Обаче може би е по-добре да побързаш и първо да отидеш до тоалетната. Сигурно ни предстои дълъг път.
Каси заподскача към банята, докато майка й гледаше след нея. Когато вратата се затвори, Елизабет се обърна към Даш.
— Никакъв шоколад — каза тя, като седна на ръба на леглото, за да завърже ботушите, които мъжът бе купил за нея. — Прави я прекалено хиперактивна и не иска да яде храна. Точно сега, витамините са много по-важни.
Той знаеше, че няма начин да е чула разговора им. След като приключи, Елизабет вдигна глава и го погледна с въпросително изражение.