— Защо ми се довери, Елизабет, и пое риска? — попита най-сетне младият мъж. — Можеше да си тръгнеш от мотела, докато се къпех. Можеше да направиш някакъв опит да избягаш от мен. И имаше възможност, ако наистина го искаше. Защо не го стори?
Гласът на Даш беше тих. Мрачен и настойчив, но със скрита мекота, която погали опънатите й нервни окончания.
Елизабет прокара неспокойно пръсти през косата си. Той не я нарани, когато имаше възможност. Бе убил човек заради нея. Беше я последвал през снежна буря и я бе отвел далеч от хората, които преследваха Каси. Беше се пазарил с Каси за шоколадите и носеше чанта с дрехи за цял месец, която бе разнасял тук и там, защото знаеше, че техните ще бъдат унищожени.
Беше купил на дъщеря й велосипед, а на нея бе изпратил една роба. Даш бе направил толкова много неща, още преди дори да ги открие, за да направи живота на Каси, както и нейния, по-лесен. Как би могла да не поеме риска?
— Ти изказа гледната си точка — Елизабет преплете пръсти и ги стисна силно. — Но аз още не познавам този човек. Не мога да му се доверя толкова лесно, Даш. Не и след всичко, което преживяхме.
— Тогава се довери на мен — предложи мъжът. — Можеш, Елизабет. Знаеш, че можеш.
Тя се загледа навън към снега, който не спираше да вали, опитвайки се да задържи самообладанието си, когато той зави предпазливо по пътя и премина под един знак, обявяващ, че приближават „Ранчото на Толър“. Бяха само на няколко километра от тази потенциално опасна ситуация. Елизабет се подготвяше за нея, знаейки, че сега няма избор, освен да се довери на Даш.
Светещият часовник на таблото показваше почти девет часа. Обикновено едночасовият път с автомобил, бе отнел над три часа, като се смяташе и спирането за пицата на Каси. Пица, която сега стоеше като камък в стомаха на Елизабет.
— Облечи си палтото, Каси — каза тя равно. Ако се наложеше да бягат, не искаше детето да е без никаква защита от студа навън.
Младата жена се напрегна, когато Даш се протегна надолу между неговата седалка и вратата, тялото му се раздвижи внимателно. Когато извади кобура с пистолета от кухината и й го подаде, тя го погледна шокирано.
— Няма да рискувам живота ти — каза той тихо. — Имам нужда от доверието ти, Елизабет. Ето ти моето в замяна.
Тя погледна надолу към оръжието, след това вдигна отново очи към него.
— Ти би ли очаквал някой войник да те последва сляпо? — попита най-сетне мрачно. — Би ли го накарал, без обяснения, без да му споделиш плана, който се моля да имаш, просто да те следва?
Той не проговори за няколко дълги мига, остави револвера на конзолата между седалките им и улови волана с две ръце, докато маневрираше през снега, който достигаше повече от тридесет сантиметра.
— Има шанс да успея да уредя безопасно място за теб и Каси. Такова, в което Грейндж няма да може да проникне или да получи достъп по някакъв начин. Място, на което Каси ще бъде в такава безопасност, в каквато е златото във Форт Нокс2.
Елизабет пое дълбоко въздух. Не се молеше за нищо повече. Или по-малко. Но тонът му я предупреди, че отговорът може да не й хареса.
— Къде е това място?
Мъжът я погледна.
— Предпочитам да не казвам, докато не съм сигурен, Елизабет. Това изисква място без малки уши и повече време, от това, с което разполагаме в Хамъра. Друг войник ще разбере това. Точно както ще разбере, че щом се обръщам за помощ към някого, значи му имам доверие. Ще разбира дори и да не ги познава, защото връзките, които мога да осигуря, са важни. Друг войник ще разбере, че командирът знае какво, по дяволите, прави и ще разясни целия план и ще го обсъдят, когато той самият обмисли този план.
Елизабет стисна зъби. Силно. Проклет да е.
Тя преглътна ругатнята, което искаше да се излее от устните й, като се извърна от него и се загледа възмутено навън. Той беше прав. Но проклета да бъде, ако това трябва да й харесва.
— О, мамо, Даш е добър… — гласът на Каси бе изпълнен с благоговение и уважение, заради това колко лесно Даш бе успял да накара майка й да си промени мнението, особено след като тя самата никога не бе успявала да я надхитри. И никога нямаше да може, помисли си Елизабет с обич, въпреки че все още бе малко раздразнена на Даш.
Младата жена изсумтя.
— Спомняш ли си фразата „прекалено голяма за панталоните“, Каси? — попита дъщеря си, използвайки твърдият си тон. — Даш може да се окаже в опасност там.
— Ох-ох — пропя Каси. — По-добре си спомни какво ти казах по-рано.
2
Форт Нокс — Сградата на златния резерв на САЩ, известна като Форт Нокс, намираща се в близост до военна база със същото име в щата Кентъки. — Б.пр.