Елизабет погледна към Даш любопитно.
— Прекалено голям за панталоните, а? — промърмори той само за нея. — Елизабет, скъпа, нямаш си и представа — след това каза на Каси. — Ще си припомня съвета ти, миличка, веднага след като получа шанс. Облече ли си палтото? Скоро ще стигнем.
Тялото на Елизабет се обля в топлина, която накара бузите й да пламнат от възбуда и смущение. Бързо се извърна от Даш, спомняйки си точно колко голям може да бъде. Определено, прекалено голям за панталоните си. Тя преглътна трудно, след това започна да вдишва бавно и равномерно, борейки се срещу внезапно учестилото се биене на сърцето й. Проклет да е. Нима имаше готов отговор на всичко?
Останалият път премина в пълно мълчание. Елизабет се подготвяше за предстоящото пристигане. Смърт или безопасност. С всеки ход, който бе правила през изминалите две години, се стигаше до това. И въпреки че започваше да вярва на Даш до степен, до която не се бе доверявала на друг, да изпълнява заповедите му, бе доста трудно.
Хамърът минаваше безпроблемно през снега, въпреки че Даш не караше бързо. И все пак, много скоро те заобиколиха последния малък хълм и двуетажната къща се появи пред погледите им. Беше добре осветена. Предната врата се отвори и широкият вход към гаража започна да се вдига.
Един висок мъж се движеше спокойно от верандата по почистената от снега алея, стъпките му съвпадаха с маневрирането на Даш в широкия гараж. Когато минаха през вратата тя започна да се спуска отново, затваряйки ги в ярко осветеното помещение. Даш изгаси двигателя.
— Мамо — гласът на Каси беше плах. — Феята казва, че всичко е наред. Наистина — но Елизабет чу страха на дъщеря си, когато непознатият мъж започна да се приближава от едната страна на автомобила.
— Ела тук, малката ми — Елизабет откопча предпазния си колан едновременно с Даш, взе револвера в едната си ръка и направи знак на детето в другата.
В същия миг Каси скочи над конзолата. Крехките й ръце се обвиха около врата на майка й, а главата й се зарови в него, докато тя трепереше.
— Елизабет? — обърна се към нея Даш, наблюдавайки Каси разтревожено.
Младата жена поклати глава.
— Изплашена е — тя прокара успокоително ръка надолу по гърба на момиченцето. — Едрите мъже я плашат, Даш. Освен теб. Тя смята, че те познава… — Елизабет остави думите да заглъхнат.
Тя и Каси не познаваха човека, който сега стоеше търпеливо от другата страна на вратата на Даш, изражението му бе загрижено, докато чакаше да му отворят.
Младият мъж въздъхна дълбоко, докато Елизабет го гледаше мрачно.
— Тя е само едно малко дете… — опита се да обясни, страхувайки се, че Даш ще очаква от Каси повече, отколкото би могла да даде. Момиченцето си имаше своите моменти на страх. Своите моменти на радост. Елизабет се бе научила да приема всеки от тях, когато настъпят.
— Знам това, Елизабет — гласът му бе мек, въпреки че очите му пламтяха с тъмен огън заради думите й. — Притесних се за Каси. Не за Майк. Можем да останем тук толкова, колкото ви е нужно.
Елизабет поклати глава. По-добре да разбере веднага какво ги очаква тук, на това ново място.
— Ако се намира в безопасност, ще се успокои — тя остави останалото неизказано.
Даш прокара уморено пръсти през косата си, след това извади ключовете от стартера и отвори вратата. Каси се напрегна, а от устните й се откъсна тихо скимтене.
Даш спря. Челюстта му се стегна, преди да затвори отново вратата.
— Каси — гласът му бе така невероятно нежен, когато се обърна, че на Елизабет й се прииска да изкрещи. Беше ли чувала някой мъж да говори на нея или на дъщеря й с такава топлота? — Каси, вратата е затворена, миличка. Няма ли да ме погледнеш?
Елизабет я залюля бавно, знаейки, че страхът ще доведе до по-дълбоки, разтърсващи тръпки, които толкова приличаха на конвулсии и я ужасяваха.
За нейна изненада, Каси погледна към него, въпреки че ръцете й стискаха врата на майка й толкова силно, че ги усещаше като колани от потръпваща стомана.
— Ще се оправя — Каси се опитваше да бъде смела, но гласът й трепереше от страх. — Феята каза, че всичко е наред. Феята винаги е права — Елизабет можеше да чуе риданията, които сега изпълваха гласа й.
— Знаеш ли, че и Майк има едно малко момиченце — проговори неочаквано Даш с мек тон. — Само няколко години по-голяма от теб. Името й е Мика. И се обзалагам, че тук няма други малки момиченца, с които да си играе, така че ще е много щастлива, когато отидеш в къщата.