Главата на Каси се надигна още малко и погледна навън.
— Тя тук ли е сега? — попита със съмнение.
— В къщата е — отвърна Даш. — Чух я да си играе, когато говорих с Майк по телефона по-рано. Искаш ли да се запознаеш с нея?
Каси не охлаби хватката си около Елизабет, но тръпките й намаляха значително.
— Сигурен ли си, че тя е там, Даш?
— Знаеш ли какво, ще изляза и ще поговоря с Майк и ще му кажа да повика Мика да дойде до другата врата на гаража — той посочи затворената врата от другата страна на широкото помещение. — Как ти звучи това?
Елизабет сведе глава и целуна къдриците на дъщеря си, докато се бореше да скрие сълзите си. Даш беше нежен, разбиращ. Гласът му не бе снизходителен, какъвто би бил на Дейн, а запазваше обичайната си модулация, без да бъде настоятелен.
— Той добър баща ли е? — гласът на Каси още беше пресипнал. — Не удря малкото си момиченце, нали?
Елизабет погледна към Даш. Молеше се само да види искрата на ярост, която проблесна в очите му за миг.
— Не, Каси — преглътна мъжът мъчително. — Майк никога няма да удари малкото си момиченце. Можеш дори да я питаш, ако искаш. Майк я обича много. Никога не би й причинил болка.
— Тя ще дойде ли до вратата? — каза неспокойно детето. — Мога ли да я видя, преди да изляза?
— Да, можеш. Аз ще затворя, когато сляза. Така няма да ти стане студено, докато чакаш — или да се изплаши, че големият мъж, стоящ отвън може да я хване, предположи Елизабет.
Каси кимна предпазливо.
— Добро момиче — Даш се усмихна нежно, отвори отново вратата и излезе от Хамъра.
Глава 8
Даш искаше да извърши убийство. Отново. Искаше Грейндж да бъде в ръцете му, гърчещ се, а кръвта му да изтича, докато се моли за милост. Милост, която Даш знаеше, че никога няма да бъде в състояние да му даде. Беше побеснял, когато видя колко се ужаси Каси, виждайки Майк. И точно в онзи миг той осъзна, колко силно му вярваше малкото момиченце. Колко много зависеше тя от него да запази безопасността й и колко бе трудно да се води тази битка.
Той изруга тихо и издиша тежко, когато емоцията го заля. Страхът, който бе подушил в автомобила, едва не го задуши, разкъса защитните му стени, ако изобщо имаше такива срещу нея, и чиста неподправена ярост изгори душата му. Грейндж щеше да си плати за щетите, които бе нанесъл на това дете, и Даш щеше да се погрижи за това.
— Здрасти, приятел — в гласа на Майк се долавяха въпросителни нотки и Даш знаеше, че другият мъж може да усети яростта му.
Двамата бяха воювали заедно прекалено често, бяха се пазили един друг по много начини. Хора, които се сражават заедно, опознават характера на другия, силните и слабите му страни, по начин, който при други обстоятелства би им отнел цял един живот. Когато воюваш в непознати земи и убиваш или биваш убит, хората, с които се сражаваш, са необходими като дишането, за да оцелееш. Трябва да познаваш характера на човека, чийто гръб пазиш и който пази твоя.
— Моля те, кажи ми, че Мика още е горе — каза Даш уморено, потърквайки с длан лицето си. — Каси е на ръба на истерията, като вижда само теб. Ужасява се да излезе от Хамъра.
Другият мъж се напрегна едва забележимо. Последиците от причините за такъв ужас заляха сивите му очи. Челюстта му се стегна, зъбите му се стиснаха за една дълга секунда, докато Даш го гледаше как се бори с гнева си.
Майк най-сетне погледна към затъмнените стъкла на Хамъра.
— Стой тук. Ще я доведа.
Няколко секунди по-късно, съпругата на Майк, Серена, висока стройна блондинка, и дребничката й русокоса дъщеря, излязоха. Мика обви ръце около кръста на баща си, облегна се на него и се усмихна на Даш.
— Спомняш си Даш, нали, Мика? — попита Майк нежно. — Малкото момиченце, което е довел на гости, се страхува да излезе от автомобила. Защо не отидеш с мама и да се представиш? Накарай я да се почувства като у дома си.
Даш наблюдаваше слизането на семейството на площадката. Майк се отдели от тях и се върна до него, гледайки безмълвно как вратата на Хамъра се отваря. Из гаража се разнесоха тихи женски гласове. Даш бе виждал малкото момиче и майка му няколко пъти през годините, по време на кратките си отпуски в Съединените щати. И двете бяха сърдечни и говореха меко, а сега Каси и Елизабет се нуждаеха точно от това, помисли си той.
— Колко е зле, Даш? — попита тогава Майк.