Даш знаеше, че има предвид състоянието на Каси. Младият мъж въздъхна дълбоко.
— Държеше се добре досега. Мъжете я плашат, въпреки че при мен дойде доста лесно. Особено едрите мъже, от това, което успях да разбера. Още не съм имал време да поговоря задълбочено с Елизабет за това, което се е случило. Надявам се да го направя, докато сме тук.
Сега Даш се чудеше дали ще бъде в състояние да сдържи собствената си ярост, ако страховете му се потвърдят. Дали Грейндж бе докоснал Каси, преди да я заключи в онази спалня и да даде възможност на Елизабет да я спаси? Ако го бе сторил, Даш се закле мислено, че ще го накара да премине през ада, преди да умре.
Майк въздъхна дълбоко, тялото му потръпваше от желание за мъст. Той бе дяволски добър баща и съпругата и дъщеря му бяха неговия живот. Даш знаеше, че другият мъж ще разбере яростта, която заплашваше да го погълне.
Майк бе висок почти колкото приятеля си, с къса, светлокестенява коса и сиви очи. Не беше толкова широкоплещест като Даш и не толкова силен в определени области, но със сигурност бе човек, който може да се грижи за себе си и за другите в битка. Беше добър боец и заслужаваше доверие. И не на последно място, бе добър човек и щеше да убие за едно непознато дете. Заради един приятел, той би причинил вреда на няколко врагове, срещу които едва ли би искал да се изправи. В това отношение, приличаше много на Даш. Лоялността и задълженията, които идваха с нея, не бяха лесни за пренебрегване.
— Благодарен съм ти, че ни прие — каза Синклер тихо, когато Елизабет и Каси най-сетне се измъкнаха бавно от Хамъра. — Те двете отчаяно се нуждаят от почивка. Надявам се да не ти създаваме неудобство.
— Ни най-малко — Майк поклати глава, докато наблюдаваше движението от другата страна на автомобила. — Ще бъдете в безопасност тук, докато разберем какво точно става и как да се справим с него. Но от това, което научих досега, много парчета липсват, Даш. Нещо тук не се връзва.
Даш бе наясно с това.
— Хайде, нека да влезем вътре — подкани го Майк и двамата тръгнаха внимателно към жените.
Каси стискаше здраво ръката на Елизабет, но изглежда сега започваше да се държи по-естествено, когато Мика стоеше до нея и й говореше. Дъщерята на Майк едва бе навършила десет. Беше дете с благ характер, чиито живи очи блестяха от щастие.
— Хей, татко, Каси също е чула за хората-котки — изчурулика неочаквано Мика. — Те имаха още едно интервю по новините тази вечер — каза тя на Даш. Малкото момиче следеше историите на Породите почти с благоговение. — Мисля, че са много готини, а Танер наистина изглежда добре.
— Той е порода Бенгалски тигър — Каси погледна към Майк, след това към Даш. — Само на двадесет и пет години е, но стана известен като един от най-големите им говорители. Обзалагам се, че наистина е добър… — гласът й заглъхна.
— Танер е доста приятен, всъщност — Майк се усмихна на малкото момиченце. — Срещнах го миналото лято, заедно с Кейн Тайлър. И двамата са много добри оратори.
Каси изглеждаше впечатлена и гледаше нагоре към Майк замислено.
— Кейн Тайлър не обича особено да говори пред обществото — тя се намръщи, докато го гледаше, преценявайки отговора му. — Той действа като Даш. Танер е по-хитър и се справя много по-добре, когато говори. Така че е по-добър.
Четиримата възрастни се вторачиха в Каси изненадано. Майк се засмя.
— Тя е само за там — той плесна Даш по рамото. — Питам се колко ли ще му хареса на Кейн да разбере как една осемгодишна го е разбила толкова лесно?
Каси се премести по-близо до майка си и я прегърна здраво през кръста, докато гледаше към Майк с внезапно разгневено изражение.
— Само защото съм ниска не значи, че съм бебе.
— Каси — гласът на Елизабет бе твърд, когато погледна надолу към дъщеря си. — Господин Толър е наш домакин. Сигурна съм, че не мисли, че си бебе.
Младата жена не се извини за поведението на детето. Не беше и необходимо. Но внимателно накара дъщеря си да разбере, че е преминала границите.
— Смятам, че изглеждаш ужасно стара за възрастта си — подразни я Майк. — Хайде, дами, аз съм на по-голяма възраст от осем години и имам нужда от удобен стол за гостуването. Серена, ти и Мика не оставихте ли домашно приготвените бисквити да изстинат?
Серена се премести до съпруга си, ръката й се обви около кръста му, когато се надигна да го целуне леко по бузата.
— Наистина го направихме — каза тя с усмивка, преди да се обърне отново към Елизабет и Каси. — Хайде да влизаме, ще ви настаним и ще получите малко бисквитки. Каси, обичаш ли джинджифилови сладки?