Серена поведе майката и дъщерята към къщата, а мъжете тръгнаха бавно след тях. Даш не можеше да не се възхити на другата жена за това колко лесно бе помогнала на Каси и Елизабет да се почувстват удобно.
— Благодаря, приятел — Даш въздъхна, когато влязоха в къщата. — Пътят за тях беше дълъг.
— Мога да го разбера — Майк поклати глава бавно. — По дяволите, Даш, имам кошмари откакто ми се обади, мисля си за тази жена и дъщеричката й и какво е могло да се случи, преди да ги откриеш. Не знам как са успели да оцелеят.
Самият Даш не бе спал много, преди да открие Елизабет и Каси. И това започваше да му се отразява.
Младият мъж изсумтя.
— Твоите кошмари дори не се доближават до моите.
— Хайде да отидем в кабинета и да си поговорим — Майк кимна надолу към дългия коридор, недалеч от входа за гаража. — Събрал съм малко сведения за теб.
Даш кимна.
— Нека първо говоря с Елизабет и ще дойда.
Той влезе във всекидневната. Каси стоеше на колене пред телевизора заедно с Мика, погълната от репортажа и интервютата с Котешките породи. Елизабет бе изправена до входа на кухнята и гледаше как Серена прави кафе.
— Елизабет — изрече името й тихо, привличайки вниманието й.
Тя се обърна към него, дългата й коса се разлюля до кръста й, очите й бяха тъмни и мрачни. Господи, как мразеше този поглед, ненавиждаше мисълта, че дори сега страховете й я преследваха. Елизабет хвана с едната си ръка револвера, въпреки че внимаваше да го държи зад гърба си, за да не могат да го видят момичетата.
Тя тръгна бавно към него, дълбоките й сини очи го наблюдаваха предпазливо. Не беше отпуснала гарда си, не се бе поддала на нуждата от почивка, откакто я бе открил, освен няколкото часа сън в мотела. Все още бе нервна и се страхуваше, което го подлудяваше. Нуждаеше се от почивка. Нещо вътре в Даш настояваше, че тя е прекалено слаба, прекалено крехка, за глада, който се надигаше вътре в него.
— Трябва да поговоря с Майк за малко, но ще бъда наблизо, ето там надолу по коридора — той я завъртя с гръб към вратата и се загледа в револвера. — Ще го задържиш ли или искаш аз да го взема?
Елизабет погледна назад към Каси, след това към оръжието. Даш я видя как облиза нервно устни, преди да му го подаде. Когато очите й се вдигнаха, му се прииска да завие от мъка при вида на страха и несигурността, които съзря там.
— Елизабет — прошепна мъжът нежно, като пое оръжието с едната си ръка, а другата се повдигна към бузата й, за да докосне бледата кожа. Беше толкова мека. Искаше му се да прекара остатъка от дните си в проучване на допира й. — Обещавам ти. Никой няма да ни проследи до тук. Никой няма да ни открие.
Тя преглътна и кимна леко. Но сенките в очите й не намаляха.
Даш се протегна зад себе си и изгаси осветлението в антрето, докато тя се взираше шокирано в него.
— Искам да те целуна — прошепна той, като я облегна на стената, доволен от внезапния пламък на любопитство в очите й.
О, да, помисли си Даш, очевидно си спомняше колко гореща беше последната целувка, колко хубаво бе усещането. Това накара очите й да заблестят от нещо коренно различно от страх.
— Знаеш ли колко са меки устните ти? — Даш внимаваше да сдържа гласа си, докато навеждаше глава към нея. — Колко топъл и сладък вкус имаш?
Преди Елизабет да успее да отговори, той позволи на езика си да оближе нежно устните й. Чу как дъхът й секна, видя руменината, която изби по страните й. Беше твърд и болезнено напрегнат, пенисът му пулсираше настойчиво, докато мъжът се бореше да бъде нежен и внимателен. Ако я целунеше както му се искаше, се страхуваше, че никога няма да може да спре.
— Даш — ръцете й се повдигнаха към гърдите му, сякаш, за да го отблъснат. Пръстите й се извиха срещу ризата му, а гърдите й започнаха да се повдигат и спускат с учестяването на дишането й.
— Мога да те изям, Елизабет — произнесе Даш, позволявайки на малка част от желанието да се отрази в гласа му. — Докато бях в онази проклета медикаментозна кома, единствената ми връзка със света бяха писмата на Каси. А тя говореше за теб. Колко си хубава. Колко си мила и добра. Постепенно, ти престана да бъдеш майката на Каси. Аз не виждах майчиния образ, виждах жената. Жена, която исках да прегърна. Да докосна. Наистина много искам да те докосна, Елизабет. Толкова много, че ръцете ми почти треперят от желание.
Даш реши да рискува. Може би бе прекалено рано да й позволи да разбере точно колко жадува за нея. Но, по дяволите, беше се бе уморил да чака, беше се уморил единствено той да изгаря в пламъците на тази страст. Искаше и тя да почувства същото. Да мисли за него. Да разбере това, което предстои.