Елизабет пое дълбоко и накъсано дъх и отвори очи. Стаята за гости бе обзаведена с тъмни мебели, комфортна и елегантна, с дебел горско зелен килим, както и останалата част от къщата. Имаше малък френски прозорец, който водеше към балкона. До него стоеше един стол в стил Кралица Ана.
— Хайде, Каси — Елизабет се запъти към голямата чанта, която Даш бе донесъл от Хамъра. — Да се приготвим за сън.
Извади нощницата и халата на момиченцето, след това почука тихо на вратата, която свързваше стаята й с тази на Даш. Когато не получи отговор, тя отвори и влезе. Приготвянето на Каси за сън не беше трудно. Детето беше изтощено. То се сви под топлите завивки в леглото, половин час по-късно, и потъна в сън. След няколко минути започна да издава един от меките си, мяукащи звуци, който винаги предизвикваше усмивка на лицето на майка й. Елизабет поклати глава, чувайки звука.
Това ново положение беше толкова нетипично в сравнение с последните две години, че Елизабет не можеше да не се успокои. Мисълта за опасността, която я заобикаляше от толкова дълго време, вече не присъстваше. Тя усети промяната с всяка клетка на тялото си. Сякаш с пристигането на Даш вече имаше надежда. Как, младата жена не знаеше. Но усещаше, че около нея се надига чувството на надежда дори когато инстинктивно се съмняваше. Как можеше нещо да се промени толкова бързо само от присъствието на един човек?
Но защо не? Даш бе променил нещо и в нея. В рамките на двадесет и четири часа, той я бе накарал да осъзнае, че е нещо повече от майка на Каси. Че също така е и жена. Бе изминало дълго, много дълго време, откакто бе усещала такъв прилив на женска нужда и събирането на гъстите влажни сокове на възбудата между краката си. Женствеността й я болеше. Никога не я бе боляла така, дори когато Дейн я бе ухажвал. Никога не бе пламвала от една целувка. Не беше го пожелавала толкова бързо или така горещо, както внезапно осъзна, че желае Даш Синклер.
Глава 9
На следващата сутрин Елизабет наблюдаваше Каси и дъщерята на Толър, Мика, докато играеха в задния двор. Те хвърляха снежни топки и ровеха в снега, смехът им отекваше в ярко осветената кухня, където тя седеше с чаша кафе.
Още рано сутринта Даш и Майк се бяха затворили в кабинета, след като обясниха на Елизабет, че търсят безопасна къща за нея и Каси, както и информация за Грейндж. Между двамата мъже се усещаше аура на потайност, сякаш щяха да се заровят по-дълбоко в двете задачи, отколкото й казваха. Но въпросите, които зададе тя, нямаха значение, не научи нищо повече.
Не че двамата не отговориха на всичките й въпроси. Направиха го. Това беше просто чувство, усещане, че има повече.
Сега Елизабет наблюдаваше как Каси и Мика се търкалят в снега, смеят се и издават фалшиви писъци, които по свирепост напомняха за малки животинки. Каси бе захапала със зъби якето на Мика, докато другото момиче се смееше неконтролируемо.
— Мика е толкова щастлива, че има друго малко момиче, с което да играе. Радвам се, че успяхте да го направите толкова скоро — Серена Толър седна срещу нея с димяща чаша кафе в ръка, внимавайки да не пресече гледката на Елизабет към момичетата.
— Благодаря ви, задето ни позволявате да останем — каза тихо другата жена. — Каси се нуждае от време за почивка. Само се надявам, да не ви причиняваме проблеми — ужасяваше се, че може да докара гнева на Грейндж върху семейството.
Серена изсумтя.
— Майк и Даш ще се зарадват, ако това копеле се опита да атакува тук. Повярвай ми, Елизабет, тази къща е по-добре охранявана от Форт Нокс. Майк не поема рискове и е виждал по-лоши неща от Грейндж.
Елизабет не можеше да си представи нещо по-лошо от този човек.
Докато стояха там и наблюдаваха играта на децата, Елизабет потисна прозявката си, осъзнавайки, че това бе първият път, от много време насам, който можеше да си спомни да не е работила или да не се е подготвяла за бягство. Беше поспала няколко часа миналата нощ, но по навик се бе будила често, за да проверява ключалките на вратите на спалнята, ослушвайки се внимателно в звуците на къщата.
— Върви, легни на дивана и си почини, Елизабет — предложи Серена меко. — Аз ще стоя тук, за да гледам момичетата. Майк има няколко души от стария си отряд, които работят в ранчото. Те следят децата внимателно, докато са навън. Нуждаеш се от малко почивка.
Елизабет се бе запознала с тримата мъже. Те бяха малко по-възрастни от Даш, но също толкова силни и опитни. И ако имаше едно нещо, което бе научила, то бе да си почива, когато може.