Тя се нуждае от сън, казваше си той, докато се взираше надолу към нея. Не биваше да я буди, натрапвайки се на съня й. Прекалено много възможности за избор й бяха отнети, не искаше да й отнема и този.
Даш видя, че Серена облича палто в кухнята, чу шепота на плъзгащите врати, когато тя напусна къщата. Усамотение. За какво? За глада, който бушуваше вътре в него, докато той завладява Елизабет? Даш не мислеше така. Не смяташе, че тя е готова за тази стъпка, поне засега.
Тогава очите й се отвориха. Бяха сънени и се взряха в него с жажда, която бе невъзможно да не забележи.
— Усещам те — прошепна тя, влажните й устни се разтегнаха в усмивка. — Гледаш ме. Трябва ли да усещам как ме гледаш?
Спеше ли или беше будна?
— Разбира се — в гърлото му се надигна ръмжене. — Всеки път, когато те погледна, бейби, аз те докосвам.
Бузите й пламнаха, когато ръката й се протегна и докосна лицето му. Хладните копринени връхчета на пръстите й погалиха плътта му, преди да се плъзнат към устните му. Проследиха извивките, очите й потъмняха от желание, уханието на възбудата й се обви около тялото му, докато той не закопня да се удави в него. Да се удави в нея.
Устните му се разтвориха и поеха едно от нежните връхчета в устата му, погали го с езика си, но всъщност искаше да гали едно от твърдите малки зърна, изпъкващи под ризата й. Ръката му се отпусна точно под едната от заоблените извивки и я притисна нагоре. Искра от изненада проблесна в очите й.
— Когато най-сетне бъдеш под мен, ще те погълна — каза той дрезгаво, когато пръстът й се изплъзна от устата му. — Ще накарам всеки сантиметър от тялото ти да изгаря за мен, Елизабет.
Младата жена вече дишаше тежко. Гърдите й се надигаха и спускаха с всяко бързо вдишване.
— Аз вече изгарям — призна тя със сънена чувственост.
— Ще те накарам да изгаряш още по-силно — обеща Даш и сведе устни, но вместо да ги приближи към нейните, той само прошепна над меката извивка на гърдата, разкрита от разкопчаното копче.
Дъхът й секна. Даш можеше да подуши как влажната й топлина нараства, знаеше, че вагината й пулсира, разливайки нежната течност на възбудата й. Искаше да я вкуси. Искаше да зарови езика си толкова дълбоко между бедрата й, че да стане част от нея, завинаги.
— Даш — въздишката й бе натежала от желание, когато палецът му се изпъна и подразни малкото твърдо зърно. Да я докосва по този начин, го погубваше. Да поддържа фасадата на благоприличие, когато всичко, което искаше бе да я съблече и да проникне толкова силно и бързо вътре в стегнатата й вагина, която отричаше нуждата, бе агония.
— Трябва да спра това — изръмжа Даш, позволявайки на езика си да докосне ароматната й кожа. — Сега, Елизабет, или ще усложня положението и за двама ни.
Можеше да направи много по-лошо от това. Можеше да я чука на дивана на домакина им, още в този миг, ако не се отдръпнеше веднага от нея. Майк беше доста толерантен човек, но Даш не смяташе, че ще е доволен ако излезе от кабинета и открие гостите му да се чукат до забрава на дивана му.
Той повдигна глава, видя силно поруменелите й от желание бузи, както и знанието къде се намират и кой може да влезе всеки момент. Елизабет прочисти гърлото си и преглътна тежко, когато Даш се отдръпна и я погледна. Тя се надигна и седна на дивана, треперещите й пръсти затърсиха копчето на ризата.
— Позволи на мен — той отмести ръцете й настрани и извърши най-големия грях. Закопча дрехата й, прикривайки отново съвършенството на деликатните извивки.
— Даш — той можеше да го чуе в гласа й. Знаеше какво предстои. Едно внимателно построено оправдание. Отричане на това, което той знаеше, че ще се случи.
— Недей — Даш сложи пръст на устните й. — Това ще се случи, Елизабет. Знаеш го толкова добре, колкото го знам и аз. Не се оправдавай и не се опитвай да го отречеш. Когато моментът е подходящ, когато имам усамотението и времето да те накарам да изгаряш толкова силно, че да крещиш, това ще се случи. Не си мисли, че няма.
Очите й се разшириха. Малкият й розов език се подаде и навлажни зачервените й устни. Ниският стон, който се надигна в гърлото му, накара страните й да пламнат още повече.
— Хей, Даш — Майк изпревари всичко, което тя щеше да каже, като влезе откъм коридора.
Той спря и погледна към тях. Лицето му изведнъж придоби иронично изражение.