— Извинете. Смятам да отида да обядвам, веднага щом успея да довлека Серена обратно в къщата. Гладни ли сте?
О, да, много гладен, помисли си Даш. Погледна към Елизабет и видя разочарованието й.
— Обяд? — попита я той меко.
Тя прочисти гърлото си.
— Обяд.
Глава 10
Напрежението, което бавно нарастваше помежду им, не намаля. Даш остана заключен в кабинета заедно с Майк през по-голяма част от деня, но излизаше често. А когато го правеше, тръгваше да търси Елизабет.
Даряваше я с леки докосвания. Слагаше една ръка на рамото й, другата на кръста й и я облягаше на себе си. Усмихваше се надолу към нея, открадвайки бисквитки, когато тя и Серена не гледаха, а очите му блестяха от страст. Той нямаше да чака още дълго. Елизабет можеше да го усети в напрегнатото му тяло, да го види в начина, по който я гледа. Той бе предявил претенциите си към нея още преди да я срещне и скоро щеше да ги изпълни.
И най-накрая, тази вечер, младата жена намери няколко минути да го притисне за постигнатия напредък. Стоенето в къщата и чакането опъваха нервите й. Можеше само да си почива, и то много. Серена беше съвършена домакиня, децата се разбираха добре, и Елизабет бе изпълнена с толкова неспокойна енергия, че вече й бе трудно да я контролира. Беше свикнала да бяга и да се притеснява. Не бе свикнала да има безопасно място или свободно време, което не е изпълнено с борба за оцеляване.
След вечеря Майк и Серена отведоха момичетата във всекидневната, оставяйки я сама с Даш в кухнята, предоставяйки им възможност да поговорят на спокойствие. Даш я наблюдаваше внимателно, докато те излизаха. Очите му бяха мрачни, замислени, въпреки че възбудата, гореща и настойчива, се криеше в дълбините на погледа му.
— Какво открихте? — попита го тя, след като децата се отпуснаха пред огромния телевизор във всекидневната на Толър.
Серена и Майк се настаниха на дивана заедно с момичетата, докато Елизабет и Даш допиваха кафето си в кухнята. Младата жена остана загледана в Каси за няколко дълги секунди, виждайки сянка на игривото малко момиче, което дъщеря й някога беше. Сърцето й се сви. Каси бе изгубила толкова много.
Когато Даш не проговори, тя се обърна към него и видя присвития му поглед вперен в дъщеря й.
Той насочи вниманието си към нея. Златистите му очи бяха тъжни.
— Само още повече въпроси — каза тихо. — Грейндж дава много пари за главата й, Елизабет. Повече от разумното, като се има предвид ситуацията.
Младата жена изсумтя.
— Тя го видя да убива баща й, Даш. Може да го вкара в затвора за много дълго време.
Даш поклати глава.
— Погледни на това логично — той се наведе напред и тя усети как нервността й се заменя с тихо спокойствие, което се разля вътре в нея. — Съпругът ти е бил затънал дълбоко с Грейндж. Така че решава да му продаде Каси. Мога да разбера защо Грейндж е искал да се отърве от копелето, наистина мога, но — Даш направи пауза, докато я наблюдаваше внимателно, — защо пред Каси? За да я изплаши? Не мисля така. Той притежава достатъчно разум, за да разбере колко по-лесно би било да постигне целите си, ако я отдалечи и след това убие баща й. Нищо от това няма смисъл.
Елизабет облиза нервно устни. Нямаше друго обяснение. Трябваше да е правдоподобно.
— Може би просто не му пука — изсъска тя. — Той убива, и убива, Даш, и не го е грижа.
Мъжът отново поклати глава. Елизабет стегна пръсти около чашата си с кафе, когато той започна да разнищва единствените причини, които тя можеше да намери за ада, през който бяха преминали двете с Каси.
— Той убива тайно — каза тихо Даш. — Всеки, освен Дейн Колдър. Убийствата са били очевидни, но няма начин да го свържат с тях или с теб и Каси. Той се е опитал да хвърли много внимателно изграден щит около двете ви. Преследвал ви е небрежно, когато е можел да ви хване няколко пъти.
Елизабет въздъхна тежко.
— Имахме късмет — най-малкото това се опитваше да внуши на себе си.
— Да, така е — Даш я гледаше съсредоточено. — Прекалено голям късмет, Елизабет. Нещата тук нямат никакъв смисъл. Докато намеря начин да ги разбера, ще продължавам да работя по въпроса. Ако трябва, ще отида на лов. Но бих искал да получа информацията, от която се нуждая, преди да предприема нещо такова. Какво точно си спомня Каси от онази нощ?
Заплахата от планирания лов остана да виси между тях, когато прозвуча последния въпрос. Въпрос, от който Елизабет се страхуваше.