— Тя не беше на себе си, когато я измъкнах от онази стая. Почти бе изпаднала в шок, беше толкова ужасена и усилено се опитваше да не издаде звук. Не можех да намеря смисъл в това, което казваше, когато стигнахме колата. Не успях да разбера и една дума. — Елизабет се опита да сдържи болката и ужаса от онази нощ. — Беше съвършено мълчалива в продължение на часове след това и после се опита да се държи сякаш нищо не се е случило. Облякох я и я заведох право в полицията, но докато бяхме там, пристигнаха две от неговите горили. Точно преди да влязат, Каси започна да полудява. Беше категорична, че те идват. Бях толкова ужасена, че избягахме от стаята. Хората му идваха от другия край на коридора, когато излязохме от офиса. Едва се измъкнахме.
Даш се намръщи.
— Как е разбрала Каси?
Горчива усмивка изви устните й.
— Нейната фея — Елизабет въздъхна тежко. — Каквато и да е тази „фея“, тя ни спасява живота неведнъж.
Даш прокара уморено пръсти през косата си, карайки меките кичури да щръкнат около лицето му. Беше разтревожен. Елизабет можеше да види как чувството на безсилие нараства вътре в него. Точно както бе нараствало в нея през последните две години.
Връщаха се към спомените й от онази нощ отново и отново. Даш я разпитваше дотогава, докато тя не усети, че ще експлодира, докато нервите й не се изопнаха до крайност, а страхът сграбчи вътрешностите й. Това нямаше смисъл. Никога не бе имало. Да се изправи пред това не беше никак лесно.
Най-накрая Даш се върна в кабинета с Майк, за да проведе още разговори, да търси още отговори. Елизабет проследи тръгването му, след това се обърна, търсейки Каси. Намръщи се, когато видя измъченото, почти ужасено изражение върху лицето на дъщеря си, докато гледаше как двамата мъже напускат стаята.
Най-сетне главата на малкото момиченце се сведе и то се загледа надолу към ръцете си, сякаш принадлежаха на някой друг, след това се обърна отново към телевизора. Елизабет се намръщи. Внезапно я връхлетя страх. Имаше ли нещо повече? Нещо, което Каси бе доловила и не й бе казала?
При тази мисъл младата жена прокара пръсти през косата си. През първите месеци бе разпитвала безмилостно дъщеря си, опитвайки се да открие отговори на стотиците въпроси, които я измъчваха. Не знам, мамо. Не знам. Това беше стандартният отговор на повечето от тях.
Спомняше си как баща й й бе съблякъл нощницата, бе я побутнал към Грейндж и другият мъж я бе вдигнал на ръце.
— Ако успееш да задържиш майка й настрани — бе го предизвикал Дейн. — Още малко време и ще получа попечителството.
— Кой се нуждае от попечителство? Там, където тя отива, никой няма да я открие — бе отговорил Грейндж, преди да го убие пред дъщеря му.
Каси нямаше какво друго да й каже. Грейндж бе дошъл за нея, а Дейн бе поискал да изчака, докато съдът присъди родителските права на него. Грейндж обаче не бе пожелал да изчака.
По-късно тази вечер, след като изкъпа Каси и я зави в леглото, Елизабет стоеше и наблюдаваше спящото момиченце. Въпросите на Даш я бяха притеснили, накараха я да се вгледа по-усилено в последните две години сега, когато има възможност да си поеме дъх и да помисли. Елизабет не харесваше объркването, което изпълваше ума й или внезапното желание да разпита Каси още веднъж. Единственият човек, който имаше отговорите, от които се нуждаеха, бе тя, и майка й се боеше, че денят, в който трябваше да я разпитат, бързо наближава.
Младата жена наведе глава и я поклати бавно. Нуждаеше се от Даш. Само още няколко минути, за да запази покоя, което бяха открили в средата на този ужасяващ кошмар. Той беше като оазис на спокойствие, на сила, за която внезапно се оказа, че тя жадува.
Елизабет знаеше, че времето на мир и спокойствие ще свърши прекалено скоро и отново ще бъдат захвърлени в жестоката реалност на положението, в което се намираха. Но засега, тя можеше да бъде жена. Жена, която неочаквано се бе сблъскала с първия мъж, който я кара да изгаря, кара я да захвърли здравия разум и да легне под него, скимтяща от удоволствие.
— Хей — той беше тук. Гласът му се разнесе като тих шепот от вратата свързваща нейната стая с неговата, докато Елизабет стоеше в края на леглото и се взираше в дъщеря си, но виждаше единствено промените в себе си.
Младата жена се обърна бавно към него.
Господи, той изглеждаше добре. Високо и широкоплещесто, тялото му проблясваше от светлината на банята. Дънките обгръщаха слабите му бедра и притискаха голямата издутина между тях. Елизабет внезапно осъзна, че иска тя да я притиска, да почувства дебелия пенис, не по корема си, а да се заравя дълбоко и силно вътре в стегнатите мускули на вагината й. Гърдите й набъбнаха под нощницата. Зърната се заостриха, а женствеността й започна да се овлажнява още повече. Точно както грехът си проправяше път в душата й.