Животът на дъщеря й беше в опасност и в момента, в който намери възможност да си почине, вместо това, Елизабет си мислеше за секс, как язди Даш, как възсяда силното му тяло, как го усеща да нахлува в нея.
Младата жена прочисти гърлото си.
— Най-сетне заспа — тя направи жест към Каси. — Просто я гледам.
Лъжкиня, изкрещя един глас вътре в нея. Изражението му подсказваше, че я подозира в лъжа. Чувствеността, която блестеше горещо в очите му, накара вагината й да пламне, а гърдите й да набъбнат от копнеж.
— Ела да си поговорим за минута, докато тя спи — погледът му беше натежал и настойчив.
Елизабет се вторачи в него неразбиращо за един дълъг миг. Да говори с него? Насаме? Тя усмири слабостта в коленете си при мисълта за това. Не искаше да говори. Вече не.
— Уморена съм…
— Елизабет — сега гласът му прозвуча леко обвинително. — Смяташ ли, че ще те нараня? Дори сега?
Тя поклати глава. Не. Знаеше, че няма да я нарани. Поне не съзнателно. Не от болка се боеше тя сега, а от растящата близост помежду им. Превръщаше се във връзка, която тя не разбираше и от която се страхуваше, че никога няма да може да избяга.
— Хайде — Даш протегна ръка към нея. — Ще чуем, ако Каси се събуди.
Елизабет пое дълбоко и силно дъх. Знаеше, че ще дойде време, когато ще трябва да поговорят. Знаеше, че ще има много неща за решаване. Но защо да съжалява? Защо внезапно не си пожелае света просто да изчезне и да остави нея и Даш сами, заобиколени от тъмнина, пламтящи от страст? Но нямаше как. И сега бе моментът да се справи с това.
Глава 11
Елизабет го последва в спалнята му. Внезапно стана неспокойна, осъзнавайки прекалено ясно, че Даш е мъж, който напълно осъзнава какви копнежи е събудил в тялото й. Беше изминало толкова дълго време, откакто бе изпитвала желание да бъде докосвана или някой мъж да предизвика интереса й. Но през тази година, когато Каси бе писала на Даш, Елизабет се бе заинтересувала, жадуваща за писмата му, също като дъщеря си. Загубата на тази крехка връзка се чувстваше не само от детето, но и от майка му.
Тя знаеше какво предстои, когато Даш я повика в спалнята си. Знаеше какво възнамерява да направи той, когато затвори вратата и отиде до интеркома, инсталиран между двете стаи. Включи само приемника. Елизабет облиза устни нервно.
— Това може да се окаже лоша идея — прошепна тя, когато мъжът се върна при нея.
Лесно можеше да прочете намерението в погледа му, сексуалния глад, излъчващ се от високото му тяло. Ако един мъж би погълнал жена само с очите си, тогава Елизабет можеше да се смята за погълната.
— Може би — той тръгна към нея целенасочено, без да откъсва очи от нейните. Дишането й започна да се учестява.
— Даш, това може да се окаже много лоша идея — Елизабет дишаше тежко, когато погледът й се плъзна надолу и видя как платът се опъва още повече от впечатляващата издутина. Беше възбуден и готов. Той бе пренебрегвал желанието си толкова дълго, колкото можеше, и Елизабет се страхуваше, че никога няма да намери сили да му откаже, след като я докосне.
Очите й се стрелнаха обратно към лицето му, когато той спря пред нея. Устните му се извиха в лека иронична усмивка.
— Само трябваше да те погледна и ти разбра, че искам да те докосна — прошепна загадъчно. — Аз дойдох да кажа лека нощ, Елизабет, това беше всичко. Погледнах те и изпитах желание да те докосна. Нищо повече, бейби. Само няколко целувки, малко галене. Защото това е всичко, от което имаш нужда точно сега. Всичко, с което можеш да се справиш, или поне така смятам.
Тя пое силно дъх, горчивината я изпълни. Усмихна се подигравателно.
— Не се нуждая от съжалението ти, Даш.
Нямаше да го понесе от него. Беше се борила срещу желанието да изпита съжаление към себе си и да потъне в бездната на собствената си мъка, твърде дълго време. Нямаше да му позволи сега да я запрати там. Не искаше съчувствието му. Тя се обърна и тръгна към вратата само за да бъде уловена за ръката и дръпната към твърдото му тяло. Даш погледна надолу към нея с потъмнели очи.
— Беше ли съжаление това, което държа в ръката си онази сутрин, Елизабет? — попита я тихо и тя се изчерви смутено. — Ако не греша, беше пенисът ми. Набъбнал и твърд, готов да те чука. Това не е съжаление, бейби. Нито пък това.