Устните му не молеха за нищо. Езикът му не искаше разрешение. Даш покри устните й и потопи езика си в устата й. Вземаше, без да пита. Това не можеше да се нарече целувка. Беше поглъщане, един пир за сетивата, а Елизабет беше безпомощна срещу това. Даш я наклони в прегръдките си, извивайки бедрата й към своите, като я повдигна на пръсти, притискайки огромната си, покрита в дънки, ерекция към женствеността й, докато й позволи да вкуси глада му с целувката си.
Елизабет не можеше да диша. Не искаше да диша. Ръцете й уловиха раменете му, а в гърдите й се надигнаха слаби, мяукащи звуци на копнеж. Усещаше как тялото й бива обхванато в пламъци, как зърната, клитора и вагината й пулсират и болят за докосването му, за чувственото поглъщане, което прилагаше върху устните й.
Езикът му се плъзгаше навън и навътре в устата й, имитирайки сексуален акт, докато ръцете му се движеха по гърба и бедрата й. Не спираха дори за миг. Галеха я, милваха тялото й. Дланта му се придвижи целенасочено нагоре, обхващайки заобленото хълмче на гърдата й.
Елизабет потръпна от усещането на пръстите му, които внезапно уловиха зърното и го подръпнаха, потриха се в него. Електрически стрели на почти агонизиращо удоволствие се изтръгнаха от корема й и простреляха утробата й със силата на усещането.
Тя извика в устата му, ноктите й се забиха в раменете му, вече не се подчиняваха на волята й от удоволствието, което заплашваше да я погълне. Откакто водеше сексуален живот, никога не бе познавала нещо подобно. Никога не бе вкусвала такава дива целувка, такава, която я предупреждаваше, че мъжът няма намерение да взема под внимание липсата й на богат сексуален опит. Той беше гладен. Жаден. И тя бе точно това, за което жадуваше.
Елизабет никога не бе чувствала вагината си толкова стегната, присвиваща се от такава отчаяна нужда. Всички мисли за опасност се изпариха. Положението, изпълнено с безнадеждност до пристигането на Даш, бе пометено от съзнанието й. Съществуваше само Даш. Само ръцете, които я държат, пръстите, които галеха зърното й, езикът, помитащ устата й като чувствен мародер, стремящ се да завладява.
Елизабет простена, езикът й се сля с неговия, безпомощен срещу бурните усещания, бушуващи в тялото й. Младата жена едва забеляза как той се наведе, вдигна я на ръце и я понесе към леглото. Не пускаше устата й. От време на време тя можеше да се закълне, че той ръмжи в устните й. Звукът беше горещ, изпълнен с глад и караше соковете й да потекат.
Тя изгаряше. Кълнеше се, че може да свърши само от целувката му.
Даш я положи по гръб на леглото и се отдръпна бавно, устните му отпиваха от нейните колебливо, преди най-сетне да прекъсне целувката. Елизабет повдигна сънливо клепачи и се взря нагоре в него, дъхът й секна, когато го видя да разкопчава бързо ризата си, след което я отстрани от широките си рамене. Ръцете му бяха силни и големи, леко мазолести и толкова горещи. Младата жена осъзна, че почти трепери от желание да я гали, да съблече халата и нощницата от тялото й. Искаше да я докосва, да я милва с настойчивите си пръсти.
И той го направи. Гледайки надолу към нея, ръцете му се насочиха към колана на халата й. Устните му отново обхванаха нейните и езикът му проникна в устата й, когато тя простена жадно. Даш я караше да изпитва неимоверен глад. Глад за вкуса на всяка целувка, на всяко докосване.
Елизабет се изви под него, когато усети робата да се разтваря, усети пръстите му върху малките копчета, придвижващи се надолу по предната част на нощницата.
— Мили боже — изпъшка Даш, когато разтвори краищата на дрехата и се взря в закръглените твърди хълмчета на гърдите й и стегнатите зърна.
Елизабет се изчерви от възбуда, докато той я гледаше. Наблюдаваше лицето му, виждайки натежалата чувственост, която очертаваше устните му и караше очите му да изглеждат сънливи, а изражението му — изпълнено със страст и вълнение.
— Даш — прошепна тя умолително, зърната й болезнено жадуваха за влажната топлина на устата му.
— Ако докосна едно от тези малки, твърди връхчета, никога няма да мога да сдържа контрола си — въздъхна той, наблюдавайки как гърдите й се повдигат и спускат бурно. — Разбираш ли това, Елизабет? Няма да спра.
Младата жена облиза сухите си устни, взирайки се в пронизителните дълбини на очите му, когато погледът му се върна на нея.
— Тогава не спирай.