Даш усети как слабините му пламват, щом чу думите й. Обърна се бързо, седна на ръба на леглото и започна да сваля ботушите си. Ако не се съблечеше, преди да я е докоснал, тогава нямаше да има контрола, който му трябваше да свали панталоните си и да освободи пениса си, преди да се тласне вътре в нея.
Желанието бушуваше в него, почти неконтролируемо, докато се бореше да изхлузи ботушите от краката си. Зад него, Елизабет се размърда, застана на колене и пръстите й погалиха гърба му, преди да се спрат на дясното му рамо.
— Колко сладко — тя проследи малкия белег в задната част на рамото му. — Каси има същия белег.
Даш замръзна. Тя проучваше генетичния маркер, който потъмняваше кожата точно под извивката на рамото му. Специфичният идентифициращ белег не можеше да бъде пропуснат от някой, който знае какво е това. Отпечатък от лапа. Това беше постоянна шега сред учените, които я бяха направили. Като малко рождено петно с форма на ягода, което не може да бъде премахнато.
— Нейното е със същата форма — гласът й беше леко развеселен. — Не позволявай Каси да го види. Тя вече твърди, че Дейн не й е баща и че е сигурна, че баща й има същия белег като нейния.
Кръвта започна да пулсира в главата му, мисълта нахлу в съзнанието му като внезапна ледена вълна. Каси има същия белег? Имаше само един начин едно дете да носи белег като неговия. Само един начин да бъде поставен този генетичен маркер. Ако Дейн беше Вълча порода. Но това не беше възможно. Нали? Порода на такава важна длъжност като реномиран хирург? Не. Никоя Порода не би позволила детето й да бъде наранено, да не говорим да се опита да го продаде. Какво, по дяволите, ставаше тук?
Даш се обърна с лице към нея.
— Сигурна ли си? — той се опита да прочисти съзнанието си. — Абсолютно сигурна?
Елизабет се взираше в него, усмивката й бавно избледня, когато видя изражението му.
— Разбира се — тя се намръщи объркано. — Аз я отгледах, нали?
Елизабет нямаше белег, Даш го знаеше. Раменете й имаха мекия цвят на сметана, съвършени, без недостатък.
— Дейн имаше ли белег? — попита мъжът бавно, въпреки че инстинктивно знаеше отговора.
— Не — Елизабет поклати глава. — Никой от неговото семейство няма. Аз дразнех Дейн, че лекарите сигурно са заменили спермата му с тази на някой друг…
Тя продължаваше да говори. Устните й се движеха, лицето й изразяваше горчивина, но сякаш всичко вътре в Даш се изключи. Гледаше я как говори, чуваше я, мозъкът му обработваше информацията, докато той сякаш се сви вътре в себе си от ужас.
Изкуствено осеменяване. Елизабет не е могла да забременее, заради малкия брой сперматозоиди на Дейн. Така са се свързали с един негов приятел, специалист по зачеване. Маркъс Мартен. Той бе извършил процедурата тайно, заради гордостта на Дейн. Съпругът й не искал никой да знае, че не може да създаде дете. Така те бяха опитали по друг начин.
Въпреки това обаче, Дейн все още не бил щастлив. Никога не се бе грижил за Каси. Винаги бе виждал в нея провала си, разказваше му Елизабет. Каси беше момиче, а той искаше син. Не беше зачената както трябва. Не приличаше достатъчно на него. Списъкът на Дейн продължаваше и продължаваше.
Каси със сигурност не бе дете на Дейн, обаче беше на Елизабет. Даш можеше да го помирише. Щеше да го знае, ако не беше така. Различията в миризмата биха били твърде големи, ако не е била използвана яйцеклетката на Елизабет. Но спермата на Дейн не е била.
— Даш? — сега тя го погледна загрижено, когато погледът му се впи в нея и изведнъж всичко си дойде на мястото.
Дейн сигурно е знаел, че Каси не е негово дете. Че е дете-Порода. Трябва да е знаел, защото се бе опитал да се пазари за нея. Информацията за маркера не беше публично достояние. Беше много внимателно пазена тайна от самото начало. Даш направи своя работа това да изучи всяка частица информация, която се дава. На всяка Порода имаше специфичен маркер на определено място. Вълчите породи носеха техните на дясното си рамо.
— Трябва да го видя.
Трябваше да се увери. Трябваше да е сигурен, че Елизабет не вижда прилика там, където вероятно няма.
— Какво? — Елизабет поклати глава объркано. — Да видиш какво?
— Белегът, Елизабет — Даш улови раменете й и я задържа, когато тя се опита да се отдръпне. — Покажи ми проклетия белег.
— На Каси? — младата жена се намръщи, страхът започна да замъглява очите й, докато придърпваше нощницата и робата си, за да ги затвори. — Защо? Какво значение има? Това е просто белег. Ние питахме доктора за него.