И, разбира се, Мартен бе излъгал наивната майка. Било е експеримент. Тайно проведен експеримент, за който Мартен очевидно не бе казал на никого, освен на бащата. Нуждаел се е от помощта на Дейн. Някак си, той бе успял да убеди другия мъж да участва в опасното начинание.
— Покажи ми го — Даш я сграбчи за китката и я издърпа от леглото към другата стая. Спря едва до леглото на спящото дете.
— Даш, престани, ще я събудиш — прошепна Елизабет.
Той я игнорира, като повдигна внимателно тънката връзка на нощницата на Каси и оголи рамото й. Там беше. Една тъмна сянка точно под кожата. Генетичната маркировка на Вълчите породи. Ако беше израснала в лабораторията, тя щеше да е маркирана или татуирана, според съответната лаборатория, за да се скрие белега. Но Каси не е била. Била е родена от любяща майка и подъл баща.
Даш се наведе по-близо и пое аромата на кожата й. Разтърси се от новината, която мозъкът му най-сетне възприе. Беше слаб и малко по-незабележим, отколкото си спомняше. Очевидно гените бяха по-навътре от неговите, в противен случай той щеше да долови миризмата на Порода по-рано. Но тя беше там. Каси беше дете на Вълча порода. Но на коя?
Какво бяха направили? Даш познаваше Мартен много добре. Спомняше си доктора, който бе посещавал лабораторията, който проверяваше резултатите и решаваше кой да живее и кой да умре. Даш беше избран да умре. Той беше изтърсакът на котилото — по-дребен, по-слаб от другите Породи в глутницата. По онова време Мартен беше млад, дори нямаше тридесет години. Едно студено, брутално копеле.
Даш дишаше тежко, по челото му избиха капчици пот, докато се бореше с яростта, която се надигна вътре в него. Вече не провеждаха ли експериментите си в лаборатории? Дали не внасяха генетичната смес в общото население?
Мъжът пусна връзката, погледна към напрегнатото, ужасено лице на Елизабет и закрачи из стаята.
— Проклети да са — изруга той в мига, в който влязоха в неговата спалня, след това се обърна и удари стената с юмрук. Мазилката се напука. Солидната дървена греда, два инча дебела и четири широка, се разцепи. Даш усети как звукът отекна около него.
Долови как Елизабет подскочи назад, когато влезе в стаята и заглуши вика си с ръка, докато стоеше и го гледаше с разширени очи. Даш облегна глава на стената и я завъртя по студената повърхност, докато се опитваше да разсъждава.
— Тя беше ли гола, когато я взе от Грейндж? — гласът му беше силно, гневно ръмжене.
— Не — отвърна Елизабет с плах, тънък тон. — Беше обута с бикини. Но нощницата й беше разкъсана. Даш, какво става?
Грейндж сигурно бе поискал доказателство. Дейн му го бе дал. Данни, разбира се. Той би трябвало да разполага с информация за експеримента, в случай, че му потрябват. И белега. Един белег, който можеше да потвърди произхода на детето.
— Трябваше да се досетя — измърмори Даш. По дяволите, помисли си той, беше предположил, но просто отказваше да го приеме. Мисълта за това бе прекалено нереална, прекалено пресилена за разглеждане. Как, по дяволите, се бе случило? Мартен сигурно си е изгубил ума. — Мамка му. Трябваше да се досетя. Нищо чудно, че я иска — прозвуча кратък, горчив смях. — По дяволите, разбира се, че ще я иска. Тя е шибана златна мина.
Той прокара пръсти през косата си, докато се бореше да превъзмогне яростта, пулсираща в тялото му. Елизабет и Каси бяха преминали през ада. Бяха преследвани. За главите им беше обявена цена. Всичко това, защото Дейн Колдър бе позволил съпругата му да бъде оплодена със сперма на Порода. Как бяха успели? Защо Мартен не бе информирал Съвета, че е открил тайната за размножаването на Породите? Не го беше сторил, Даш го знаеше. Експериментите с размножаването бяха напълно документирани.
— Даш — гласът на младата жена бе изпълнен със страх. — Даш, какво не е наред с Каси?
Той поклати глава отчаяно. Не можеше да й каже. Не можеше да й позволи да узнае.
Гласът й беше слаб.
— Какво означава този белег?
Даш я погледна, видя бледото й лице, ужасените очи. Как искаше да я предпази. Бог да му е на помощ, да предпази себе си. Мислеше, че може да бъде нещо за нея, да изгради бъдеще и въпреки всичко да скрие това, което е. Да познае само сладката й страст и женското сърце, а не отвращението й.
— Трябва да поговоря с Майк.
Трябваше да разбере това. Трябваше да информира Кейн Тайлър за промяната в ситуацията. Това щеше да осигури на Каси добър прием в Съединението, а не само внимание. Даш бе разбрал позицията на Прайда и се молеше за положителен отговор. Но не бе очаквал да се отвърне на молитвите му точно по този начин.