— Не. Трябва да говориш с мен — Елизабет го сграбчи за ръката, гласът й, ехтящ от гняв, бе изпълнен с настойчивост. — Първо говори с мен, по дяволите. Какво значи този шибан белег?
— Не сега, Елизабет. Трябва да поговоря с Майк — не можеше да й каже.
— Върви по дяволите — тя разтърси ръката му яростно, в гласа й се усещаше страх. — Кажи ми какво става първо, мамка му! Тя е мое дете, Даш. Не на Майк. Какво, по дяволите, става?
Даш затвори очи и поклати глава рязко, издърпвайки ръката си от хватката й.
— Върви при Каси. Веднага — каза остро. — Първо трябва да поговоря с Майк.
Той изхвърча от стаята, осъзнавайки късния час и факта, че Майк лежи удобно в леглото с любящата си съпруга и вероятно сънува блажени сънища. От гърдите му прозвуча кратко, остро ръмжене. Сигурно ще стане много забавно.
Намери стаята на приятеля си и почука силно на вратата. Дочу мърморене, някакво проклятие и сънения глас на Серена. Няколко секунди по-късно Майк отвори, очите му бяха замъглени от съня.
— Какво? — погледът му се избистри, когато зърна приятеля си. Даш знаеше, че яростта, бушуваща вътре в него, е повече от очевидна.
— Тя е Порода — гласът му беше приглушен от болка.
— Какво? — Майк поклати глава объркано.
Даш не можеше да го вини. И на него самият му беше нужно време, за да се разбере.
— Каси — изръмжа той. — Затова я иска Грейндж. Тя е Порода, Майк. Вълча порода. Точно като мен.
— Не! — шокираният, невярващ на глас на Елизабет го накара да се обърне бавно.
По някакъв начин съзнанието му пламна от ярост и болка, когато разбра, че тя стои зад него. Сега знаеше. Тя се взираше в него, сякаш виждаше ясно животното, което бе той. Очите й бяха разширени, невярващи, докато го гледаше със сърцераздирателен ужас, опитвайки се да отхвърли истината, която бе чула. Истината, че човекът, на когото едва не бе отдала тялото си, чиито език бе прониквал в устата й, бе едно животно. Съзнанието му се изпълни с горчивина, докато я гледаше. Тя изглеждаше така, сякаш ще повърне.
Даш изръмжа, ниският животински звук накара Майк да изругае, а Елизабет се разтрепери ужасено. Той знаеше как изглеждат очите му в коридора, приглушената светлина над главата му се отразяваше под прав ъгъл и ги караше да изглеждат демонично червени, без защитата на контактните лещи, които носеше, когато е необходимо. Животно. Едно животно, с което тя почти бе спала.
Можеше да види как очите й се отдръпват от него. Видя желанието да избяга, преди Елизабет се обърне и хукна към стаята си. Даш беше зад нея. Тя щеше да се опита да вземе Каси и да избяга веднага от него. От животното. От чудовището. Да избяга от истината, която не искаше да приеме. Но нямаше начин Даш да й позволи.
Хвана я до вратата на спалнята му, ръката му се обви около кръста й. Тя се бореше и драскаше, когато той я дръпна към стената, юмрукът й едва не уцели челюстта му, в мига, в който Елизабет се отскубна от хватката му. Дишаща тежко, с подивели очи върху бледото си лице, тя се изправи пред него.
Глава 12
Елизабет знаеше, че не трябва да се шокира толкова много. През последните две години с дъщеря й бяха ставали жертва на редица предателства и сътресения, каквито никога не си бе представяла, че биха могли да преживеят. Но това… Не знаеше дали ще успее да преживее това.
— Ти грешиш — тя го посочи с пръст, след това го отпусна, осъзнавайки колко силно трепери. — Това не е възможно.
— Видя белега, Елизабет — главата му беше сведена. Очите му бяха пламнали в отговор на нейната ярост и решителност.
Това не можеше да се случва. Елизабет искаше да се ощипе, за да се събуди, да се откъсне от този нов, ужасен кошмар, който изведнъж експлодира в съзнанието й. Сигурно сънуваше. Това не можеше да бъде истина. Дъщеря й не бе създадена в някаква проклета лаборатория. Беше зачената в нейната утроба, износена до края на бременността и родена в болница пред очите на грижовен акушер. Изследвания. Имунизации. Бяха взети всички мерки, за да е сигурно, че Каси е здрава и без увреждания. Перфектно момиченце.
И сега Даш бе разкъсал това, което бе останало от живота й, на парчета. Казвайки й, че Каси е нещо повече, отколкото бе смятала, че детето й е изправено пред опасност не само от страна на Грейндж, но и от побъркания Съвет, който беше дори още по-могъщ. Ако разберяха. Ако знаеха… Последствията се блъскаха в главата й, карайки я да се бори инстинктивно с тях. Не и нейното дете.