Пръстите на Каси се забиваха във врата й, докато Елизабет се взираше в нея с такъв огромен шок, че се боеше, че си губи ума. Каси крещеше и плачеше, толкова истерично, че майка й знаеше, че ако скоро не спре, ще се поболее.
— Достатъчно — Елизабет я разтърси здраво. — Касиди Пейдж Колдър. Това е достатъчно.
Тя използва гласа, който Каси наричаше гласът „без шоколад“ — твърд, укорителен, гарантирано приковаващ вниманието на дъщеря й.
Очите на детето се разшириха, сълзите още се стичаха, а от гърдите й се откъсваха ридания, но не крещеше, не ужасяваше майка си с пълната си истерия.
— Касиди. Защо плачеш? — тя се бореше с желанието да гушне бебчето си, да я залюлее, но видя как очите на дъщеря й се изпълниха с шок и разбра, че Каси изобщо няма да чуе нежни думи.
Момиченцето примигна.
— Аз съм животно, мамо — болката в гласа му бе непоносима.
— Танер Уилямс животно ли е, Касиди Пейдж? Калън Лайънс? Животни ли са?
Дъхът на Каси секна.
— Бебето, което носи съпругата на Калън животно ли е, Каси? — попита я яростно. — Такива ли ги виждаш? Тези мъже и жени, които са се борили за живота и душата си, и са толкова съвършено красиви. Животни ли са те?
Каси погледна нагоре изненадано.
— Не, мамо — поклати глава енергично.
— Аз казвала ли съм, че са такива? — продължи остро и яростно. — Не се ли радвах за тях заедно с теб? Какво те кара да мислиш, че ще повярвам, че си животно? Млада госпожице, много си близо до това да изгубиш шоколада за цял месец.
Устата на детето увисна, а очите й се разшириха, когато Елизабет се взря в нея със справедливия гняв на една майка.
— Може би два месеца — поправи се тя. — Защото, ако знаеш нещо в този свят, то трябва да е колко много те обичам, Каси — тогава гласът й се прекърши, очите й се изпълниха със сълзи, а гърлото й се стегна, докато гледаше надолу към уязвимото, почти разбито дете. Мили Боже, би могла сама да убие Дейн заради това, което му бе причинил.
— Той каза, че съм била животно — Каси поклати глава, сълзите й най-сетне пресъхнаха.
— Не, Каси — Елизабет улови лицето й и се взря в нея с прикрит гняв, който разкъсваше душата й. — Ти си моето бебче. И който и да е биологичният ти баща, където е да е той, мога единствено да му благодаря, задето ми е подарил толкова скъпоценно, толкова умно и любящо дете като теб. Разбираш ли ме, Каси? Чуваш ли какво ти казвам?
Каси примигна към нея. В следващия миг малкото момиченце се хвърли в прегръдките й, прилепи се плътно към шията й и я целуна силно и отчаяно по бузата.
— Обичам те, мамо — прошепна в ухото й. — Обичам те.
— И аз те обичам, Каси — Елизабет вече можеше да залюлее бебчето си. Можеше да я държи в ръцете си и да я прегръща, да я успокоява.
Младата жена затвори очи, борейки се със собствените си викове, с риданията си, докато държеше Каси плътно до гърдите си. Притисна устни към главата й, закриляше я в прегръдките си и се молеше на Бог да намерят начин, какъвто и да е начин, да я защитят.
Нямаше значение, че Майк и Серена стояха на прага. Без значение бе, че Даш ги гледа с гладни очи. Всичко, което имаше значение сега, бе Каси. Нейната безопасност. Нейната сигурност. И Елизабет знаеше, че само Даш може да й ги осигури.
Тя повдигна очи, борейки се със сълзите си, знаейки, че Каси никога няма да се справи с това да види как майка й рухва. А Елизабет знаеше, че е дяволски близо до рухването. Тресеше се вътрешно, беше замаяна, отслабнала. Мили Боже, какво щяха да правят сега?
Майк и съпругата му напуснаха стаята бавно, когато Даш тръгна към леглото, очите му бяха мрачни и изпълнени с болка, когато погледна надолу към Елизабет.
— Каси — мъжът седна до нея. — Подслушала си, нали?
Каси се напрегна в ръцете на майка си, след това кимна колебливо.
— Тогава си чула това, което съм аз, нали? — попита той меко.
Детето кимна отново.
— Когато бях много малък, не много по-голям от теб, аз избягах от лабораторията, тичах толкова бързо и толкова далеч от онова място, колкото можех. Защото знаех, че не съм животно. Знаех, че заслужавам да живея и да бъда свободен. Точно както и ти. Ти си едно съвършено, красиво малко момиченце. Красиво, колкото майка си. Но трябва да повярваш в това. Помниш ли? Ти ми каза това в едно от писмата си. Ако вярваш, тогава то е истинско, като слънчевата светлина. Помниш ли това, Каси?