— Мама ми го каза — изхълца тя в гърдите на Елизабет.
— А мама лъже ли те, Каси? — Даш докосна косата й нежно, в същото време Елизабет усети как ръката му се прокрадва около раменете й.
Той беше топъл и силен. Господи, точно сега имаше нужда от тази сила.
— Мама никога не лъже — въздъхна най-сетне момиченцето.
— Да, така е — той придърпа и двете в ръцете си, прегръщайки ги, защитавайки ги. — Нито пък някога ще го направи, Каси. Никога. Сега искам да ми кажеш какво точно се случи онази нощ. Докато не разбера какво е станало, не мога напълно да защитавам теб и майка ти. Трябва да ми кажеш всичко.
Елизабет знаеше, още когато Даш изрече думите, че няма да може да се справи със спомените на Каси от онази нощ. И беше права. Но остана и запази мълчание, борейки се с желанието да се скрие вътре в себе си, да издърпа плаща резервираност около раменете си, за да може да запази своята сила заради дъщеря си.
Дейн дължеше на Грейндж плашеща сума пари. Когато другият мъж бе пристигнал в къщата, той го бе чакал. Вече бе информирал Каси за произхода й, бе беснял пред нея, казвайки й отново и отново какво малко животно е, как трябва да бъде поставена в клетка, затворена, както другите животни по света. Че майка й никога вече няма да я поиска. Никога няма да я обича. Не знаеше ли Каси как майка й отказва да й позволи да има домашен любимец? Думите му бяха жестоки. Как мисли детето, че ще се почувства майка й, когато научи, че то не е нищо повече от животните, които му бе отказвала през годините?
Каси се бе разплакала, когато Грейндж се появи за парите си. Именно тогава Дейн му бе предложил нещо много по-ценно. Едно дете Порода. Заченато по естествен път и без генетичните дефекти, които пречеха на другите Породи да заченат деца. Възможност да бъде обучена. Способна да ражда. За да убеди другия мъж, Дейн бе разкъсал нощницата на Каси, за да му покаже генетичния маркер. Същият маркер бе посочен в свръхсекретните файлове, които Мартен му бе дал преди години.
Грейндж бе изпаднал във възторг. Но бе достатъчно умен, за да знае, че Дейн няма да се размине само с продажбата на дъщеря си. Беше казал на Каси да гледа, за да види колко е лесно да се убие човек. Че това ще бъде един от многото уроци, които много скоро ще научи. Баща й бе убит пред очите й.
Каси се разплака, докато им разказваше какво се е случило, и Елизабет не я спря. Риданията й бяха сърцераздирателни, но и пречистващи. Най-сетне на Каси й бе позволено да се изправи пред истината за онази нощ, майка й най-после бе разбрала какво се бе случило.
Когато приключи, Елизабет я залюля и започна да тананика приспивна песен. Не възрази, когато Даш седна и прегърна и двете им. Най-накрая малкото момиченце потъна в изтощен сън в прегръдките на майка си.
Елизабет я положи обратно в леглото и отстрани тъмните къдрици с треперещи пръсти от лицето й.
— Скоро ще се събудя — прошепна тя пресипнало. — Ще се събудя в моята къща, в леглото си и ще осъзная, че всичко е било само един ужасен кошмар.
Даш въздъхна зад нея и се изправи от леглото.
— Когато го направиш, събуди и мен — каза с въздишка. — След това намери обяснение за присъствието ми в това легло заедно с теб. Защото няма да те пусна, Елизабет. Нито сега, нито никога.
Тя се взря надолу към дъщеря си, неспособна да се обърне и да го погледне.
— Какво да правя? — попита го, борейки се с чувството на безпомощност, което я връхлетя внезапно. — Кажи ми какво да правя, Даш. Как мога да я защитя?
— Сама не можеш, Елизабет — гласът му беше твърд и студен. — Но аз мога. И ще го сторя. Сега легни и се опитай да си починеш. Утре ще съставим план за това. Обещавам ти, Каси ще бъде защитена.
Глава 14
Утрото дойде прекалено бързо. Елизабет седеше в кабинета, притихнала и с празен поглед, докато Даш и Майк Толър стояха пред нея. Плановете, които Даш бе направил, без одобрението й, бяха лудост. Някак си, докато нощта се превръщаше в ден, тя бе разбрала, че това ще се случи. Беше слушала меките, подобни на издаваните от кученце звуци, докато тя спи, и бе разбрала, че Даш ще й отнеме бебчето.
Нямаше значение, че Елизабет знае, без сянка на съмнение, че той иска единствено да я защити. Нямаше значение, че защитата си имаше цена. Всичко, което тя знаеше, беше, че кулминацията на двегодишната битка, бягане и криене, приключва с това.