— Ще те чукам — каза той тихо, без съмнение в гласа, че това няма да се случи. — Ако те тренирам, ще направя повече от това да те науча как да стреляш или как да се биеш. Няма да бъда в състояние да го спра.
Елизабет облиза устни нервно.
— Ще го направиш, така или иначе. И двамата го знаем — това бе нещо, което бе приела, докато лежеше в прегръдките му миналата нощ. Нямаше начин да се скрие. Той можеше да я има тогава. Можеше да я вземе там, в неговата спалня, и тя не би направила нищо, за да го спре.
Даш поклати предупредително глава.
— Това е различно, Елизабет. Да те защитавам и да се бия редом с теб са две различни неща. Ако си достатъчно силна, за да тръгнеш да отмъщаваш, значи си достатъчно силна, за да понесеш всичко, което аз съм. Всяка част от мен. Готова ли си да приемеш това?
Елизабет се намръщи.
— Какво? Нима чукаш по различен начин от другите мъже? — озъби се най-сетне тя. — Какво повече би могъл да направиш?
Даш закрачи около нея. Всъщност, можеше да се каже, че я дебнеше, докато я наблюдаваше внимателно.
— Обзалагам се, че Дейн те е чукал в мисионерската поза. При изгасена светлина. Малко въртене в тъмнината, едно или две изсумтявания и край — отвращението към другия мъж, въпреки че бе мъртъв, беше очевидно.
Елизабет се изчерви. Описанието бе твърде близо до истината.
— Е, и? — сви рамене тя. — Какво ще направиш ти? Ще оставиш лампите светнати?
Даш беше зад нея, главата му се наведе близо до нейната и устните му доближиха ухото й.
— Някога била ли си яздена? — попита той дрезгаво, възбудено. — Вземана ли си коленичила, защото страстта е толкова гореща, толкова силна, че не може да бъде отхвърлена? Дрехите ти да бъдат разкъсани от тялото ти, да бъдеш обладана толкова дълбоко и силно, че да не можеш да направиш друго, освен да крещиш от върховното удоволствие?
Очите на Елизабет се разшириха, а сърцето й внезапно запрепуска в гърдите й. Тя поклати глава бавно, опитвайки се да проговори.
— Не — изпъшка най-сетне.
Даш не я докосваше, но гърдите й бяха подути, зърната й — втвърдени почти болезнено, а вагината й бе влажна от гъстите сокове на желанието.
Ръката му се придвижи по извивката на дупето й, игнорирайки изненаданото й трепване.
— Ами тук? — буквално изръмжа мъжът. Звукът подразни гръбнака й, но вместо страх, предизвика силна възбуда, която младата жена не можеше да отхвърли.
Гладът му пулсираше във въздуха около нея. Беше дълбок, изгарящ и караше утробата й да се свие в отговор.
— Какво? — попита объркано тя. Представата за това как я язди, как я обладава, все още владееше съзнанието й.
— Била ли си чукана в стегнатото дупе, Елизабет? — попита той, а очите й се разшириха шокирано от изненада. — Знаеш ли, че всеки път, когато те гледам как вървиш, когато гледам как хубавото ти задниче се върти, всичко, за което мога да мисля, е как потапям пениса си вътре в него?
Сякаш това бе възможно! Той се опитваше да я изплаши. Опитваше се да я накара да се отдръпне, беше сигурна в това. А тя нямаше намерение да го прави.
— Престани — Елизабет отскочи от него и се обърна яростно. — Защо се опитваш да ме сплашиш по този начин? Имам право да направя това, Даш.
Изразът в очите му беше почти плашещ. В съзнанието му нямаше жажда за кръв, вместо това, главата му бе изпълнена с представата за горещ секс.
— Ти не разбираш — Даш поклати глава бавно, устните му се извиха в дива усмивка. — Все забравяш, че аз не съм просто един войник, бейби. Аз съм Порода. И ми повярвай, когато ти казвам, че никога друг мъж няма да те чука като мен. Никога няма да бъдеш обладавана по начините, по които аз ще го сторя. Мога да те защитя и по този начин да овладея някои по-трудни аспекти на страстта си, за известно време. Но ако трябва да те тренирам, да те обучавам да се биеш редом с мен, тогава ще ти се наложи да ме вземеш. Всеки път. Ще имаш всичко, което съм, Елизабет, и то не само човека, който искаш да бъда. Сега направи своя избор. И да знаеш, веднъж направиш ли го, няма връщане назад. Без хленчене, без цупене, без фалшиви оправдания. Ще приемеш всичко.
Устата й бе пресъхнала, но други части от тялото й бяха прекалено влажни, за да се чувства комфортно.
— Ще ме изнасилиш ли? — попита Елизабет подозрително. Никой мъж нямаше да я вземе, освен при нейните условия. Дейн не го беше правил и беше дяволски сигурно, че и Даш не би.