- Соулби, Джоблин, Айтън, Уорънър и Морланд - каза той.
Бутна настрана снимките на Айтън и Джоблин.
- Не са тези.
- Защо? - попита Ейнджъл.
- Просто усещане. Соулби може да го носи у себе си, признавам, но не и онези двамата. Единият е твърде стар, другият не е такъв тип.
След това отдели и Уорънър.
- Пак ще попитам, защо?
- Няма логика. Ако е свързано с тяхната стара черква, Кониър и съветът са предприели тези действия, за да я защитят. Черквата е отговорност на Уорънър. Той няма причина да убива човек, който е взел мерки, за да я защити.
Луис докосна снимката на Соулби. За всички членове на съвета, както и за Уорънър и Морланд, бяха събрани досиета. Соулби бе интересен тип, безскрупулен в бизнеса, с връзки в Бостън. Обаче...
- Много убийства за един стар човек - каза Луис. - Твърде много. - Сложи и снимката на Соулби при другите.
- Значи, остава Морланд - заключи Ейнджъл.
Луис прикова поглед във фотографията на Морланд. Тя беше извадена от уебсайта на града. Морланд се усмихваше.
- Да - каза накрая. - Значи, остава Морланд.
54
Томас Соулби се опитваше да си стегне багажа, докато жена му гледаше отстрани. Констанс се дразнеше все повече и повече от небрежния начин, по който съпругът ѝ хвърляше дрехите си в голямата кожена пътна чанта. Мислеше си, че и лайно би се справило по-добре с тази работа. Но не го каза гласно. Дори след четиресет години брак съпругът ѝ се правеше на шокиран от, както се изразяваше, „соления“ ѝ език.
- Хайде, дай на мен - каза Констанс. Избута го внимателно настрани, извади панталоните и ризите и започна да ги сгъва отново, преди да ги върне в сака. - Ти върви да донесеш несесера си за бръснене.
Томас направи, каквото му беше казано. Не ѝ напомни, че може да няма време за внимателно сгъване и подреждане на дрехите му. Тя и бездруго работеше по-бързо и по-сръчно от него - неговото бързане само бавеше нещата още повече, а и нямаше смисъл да спори с жена си, особено когато ставаше дума за организационните подробности от живота му. Без нейното участие те никога не биха постигнали финансовата сигурност и материалните блага, на които се радваха днес. Томас не обръщаше внимание на подробностите. Неговата работа бяха идеите. Съпругата му беше педантката.
Когато се върна до леглото, тя бе напълнила наполовина пътната чанта с ризи, пуловер, два чифта панталони и втори чифт обувки със спретнато подредени вътре чорапи и бельо. Към всичко това той прибави несесера за бръснене и пистолета „Колт“ 1911, който бе принадлежал на баща му. Пистолетът беше нерегистриран. Много отдавна баща му бе обяснил колко е важно да пазиш някои неща в тайна, особено в град като Проспъръс. Докато бе наблюдавал как Лукас Морланд бавно и неотклонно израства, Соулби беше започнал все повече да цени този съвет. Той имаше самочувствието, че умее да преценява характерите - не би успял в бизнеса, ако не притежаваше тази способност - и никога не беше харесвал Лукас Морланд, нито пък му бе имал доверие. Този човек се мислеше за по-умен от по-възрастните от него, а в Проспъръс това не беше прието. Освен това през последните седмици бе забелязал промяна у него. Усещаше го по миризмата му, по изменените му телесни секреции. Хейли също го беше почувствала. Тъкмо затова, преди да умре, бе планирала да отстрани Морланд от поста му и да сложи на негово място един от по-отстъпчивите му заместници. Соулби още усещаше ръката на възрастната жена върху рамото си, силата, с която го беше стиснала, когато бе разговаряла за последен път с него предишния ден.
- Чуй ме, Томас Соулби, чуй ме добре - казала му бе тя. - Аз съм не по-малко здрава от всяка друга жена в този град. Майка ми доживя до деветдесет и осем години, а аз имам намерение да достигна и да надмина тази възраст. Но ако нещо се случи с мен, ти ще знаеш. Това ще е дело на Морланд и той няма да се задоволи с мен. Ти си негов приятел, но той със сигурност пет пари не дава за теб. Той не разбира града, както ние с теб го разбираме. Не го обича така, както го обичаме ние. Той не притежава вяра.
А после дойде обаждането от Колдър Айтън: Колдър, който беше приятел на всички, но след смъртта на Бен Пиърсън вече не беше същият. Соулби бе сигурен, че Колдър беше обичал Бен и че ако Бен не беше така категорично хетеросексуален, а Колдър не беше продукт на не дотам просветено и по-затворено в себе си време, те двамата биха могли да живеят заедно като щастливо семейство, пазени от толерантността на подсмихващия се град. Вместо това Колдър беше избрал нещо като връзка без секс, подпомагана от положението на Бен като вдовец и собственото му положение като притежател на дял от магазина. И двамата се въртяха и суетяха един около друг, сдърпваха се и се помиряваха като стара семейна двойка, каквато и тайно бяха. Сега Колдър нямаше да изкара дълго. На Морланд нямаше да му се наложи да го убива дори ако той намереше смелостта да му се противопостави, в което Соулби се съмняваше силно. Колдър бе овдовял и лишен от компанията на Бен, щеше да угасне и да умре много скоро.