Сега компанията на Хари бе паднала почти до равнището на еднолична фирма; той приемаше дребни поръчки, които може да изпълнява с евтина работна ръка, а при нужда наемаше опитни специалисти на почасови договори. Все още смогваха да си плащат ипотеката, едва-едва, но се лишаваха от доста луксове и правеха все по-голяма част от покупките си извън Проспъръс. Полусестрата на Ерин Даян и съпругът ѝ хирург ги бяха подпомогнали с малка сума. И двамата работеха като консултанти в болница и бяха добре материално. Можеха да си позволят да им помагат, но гордостта на Ерин и Хари бе накърнена от факта, че са били принудени да ги молят за заем - при това заем, който нямаше изгледи скоро да изплатят.
Бяха теглили пари и от градския фонд за подпомагане на гражданите, изпаднали във временни финансови затруднения. Бен Пиърсън, който бе смятан за един от по-отзивчивите членове на съвета, се беше погрижил за подробностите и парите -малко повече от 2000 долара - донякъде им бяха помогнали, но Бен бе дал да се разбере, че те трябва да бъдат върнати, в брой или в натура. Ако това не станеше, съветът щеше да се разрови по-надълбоко във финансите им, а започнеха ли да душат наоколо, като нищо щяха да разберат за Даян. Ето защо Диксънови се съгласиха, макар и неохотно, да гледат момичето. Това щеше да се счита за изплащане на заема и тайната за роднинските им връзки с Даян щеше да бъде запазена.
Ерин бе разбрала за съществуването на своята полусестра Даян преди около три години. Бащата на Ерин бе напуснал Проспъръс, когато тя бе още невръстно дете, а впоследствие майка ѝ се беше омъжила повторно - по някаква случайност за братовчед на Томас Соулби. Оттогава не бе чувала нищо за баща си, но по-късно, в края на 2009 година, Даян я беше издирила по някакъв начин и помежду им се бе породила плаха, но искрена привързаност. Баща им очевидно си бе изградил нова и напълно различна самоличност, след като бе напуснал Проспъръс, и никога не бе споменавал града пред новата съпруга или детето си. Едва след смъртта му и смъртта на своята майка Даян бе открила сред вещите му документи, разкриващи истината за неговия произход. По това време тя била вече омъжена за втори път - за човек, който, случайно или по волята на съдбата, живеел в същия щат, в който бил роден и баща ѝ, и то не много далече от града и живота, от които той бил избягал.
Ерин твърдеше, че не знае абсолютно нищо за причините, накарали баща им да положи такива усилия, за да скрие истинската си самоличност, но когато Даян настоя, Ерин намекна, че е имал връзка с жена от Луистън и се е боял семейството на майка ѝ да не потърси възмездие. Разбира се, нищо от това не бе вярно - е, поне историята за любовната афера. Страхът от отмъщение бе друг въпрос. Така или иначе, тя обясни на Даян, че ще е по-добре да стои далеч от Проспъръс и да не се рови в миналото на общия им родител. „Старите градове имат дълга памет - ѝ беше казала тя. - Те не забравят обидите.“
Подтиквана отчасти от готовността на своята полусестра да сподели с нея всичко, което знае за миналото на баща им, Даян, макар и озадачена, се бе съгласила да не се бърка в работите на Проспъръс, без да подозира, че Ерин тайно отсява от разказа си всички подробности - освен най-невинните.
И тъй, Ерин и Хари бяха бедните роднини, свързани с Даян и съпруга ѝ от сянката на един покойник. Но с удоволствие играеха тази роля, като криеха съществуването на Даян и съпруга ѝ от гражданите на Проспъръс. И двамата бяха наясно с неизречената истина, че в даден момент Даян можеше да им бъде полезна, и то не само с пари, защото тяхното най-голямо желание бе да напуснат Проспъръс, а това нямаше да е лесно. Съветът щеше да попита защо. Съветът щеше да проучи. Съветът със сигурност щеше да разбере за Даян и да се запита какви ли тайни е споделила Ерин Диксън със своята полусестра, дъщеря на човек, който е обърнал гръб на града, който е откраднал парите му и може би е подшушнал някому за сделката, която градът е сключил, за да се подсигури.
Не бе лесно да крият всички тези страхове от Даян и съпруга ѝ. И за да усложнят още повече нещата, бяха поискали парите да им бъдат дадени в брой. Ерин още си спомняше изражението на Даян: учудване, последвано от внезапното прозрение, че има нещо много нередно.
- В какви неприятности сте се забъркали вие двамата? - беше ги попитала тя, докато съпругът ѝ наливаше последното вино, хвърляйки им неодобрителни погледи, навярно пазени за пациентите, които пренебрегват препоръките му за следоперативния период, а после се правят на изненадани, когато започнат да храчат кръв. Той се казваше Магнъс Мадсън и беше датчанин по произход. Държеше първото му име да се произнася Манъс, без „г“-то, и се бе примирил, че трябва да коригира буквалното произношение на Хари всеки път, когато се срещаха. Хари явно бе неспособен да каже Манъс. Това проклето „г“ все някак се промъкваше там. Така или иначе, Магнъс Мадсън не бе слязъл вчера от викингския дракар8. В Мейн имаше камъни, които не бяха пристигнали тук толкова отдавна, колкото Мадсънови. Фамилията му бе имала достатъчно време да се научи да говори прилично английски и да се откаже от всички преструвки, които беше донесла със себе си от своята стара родина.
8
Едномачтов дълъг и тесен кораб с квадратно платно, управляван с весла от двата борда. - Бел.
прев.