Мира (унесено). И възроден, нали?
Андрей. И възроден…
Мира. И горд, нали?
Андрей. Да, и горд… С бликаща младост…
Мира (увлечена, неусетно отива при него и го хваща за ръката). С младост, с младост!… Ти ще го изваеш!… Трябва да го изваеш, Андрей, трябва да го изваеш!…
Жорж. О, вие много бързо станахте интимни!
Лилия (бързо). Жорж, моля те…
Мира (стряска се). Да… Какво?… Извинете… Какво направих аз?… Извинете… Аз трябва да си отида… Така неусетно…
Лилия (отива при нея). Мира, слушай, аз те разбирам… Остани, Мира!… Той не искаше…
Мира. Не, трябва да си отида… Довиждане. (Излиза.)
Лилия. Какво направи, Жорж. Колко си лош!
Андрей го гледа мрачно.
Жорж. Какво?… Аз се пошегувах. А тя така се увлече… (Към Андрей.) Вие като че ли ми се сърдите?
Андрей. Нещастната, тя трябва много да е страдала.
Лилия. И да знаеш как чувствува музиката!
Андрей. А само с уроци по пиано ли живее?
Лилия. Помага на татко в неговата работа. А някога и те са били богати.
Жорж. Аз не я обичам много. Тя като че ли ни гледа ня как отгоре и с малко злоба.
Лилия. Отгоре? Кой знае, може би има право.
Влиза Попов със Сираков.
Попов. Жорж, ние отиваме до фабриката. Баща ти пита дали ще дойдеш с нас.
Жорж. Разбира се, че ще дойда. В такова време е просто удоволствие да се кара. Лили, кога ще дойдеш с мене, нали ми обеща за днес? Ще те взема днес и ще караме славно! (Към Андрей.) И вие, ако обичате. Много се радвам, че се виждаме отново след толкова време. Довиждане. Ще има доста да говорим. По въпроса за „стоманените мускули“ съм напълно съгласен с вас. (Излизат заедно с Лилия.)
Попов. Андрей, когато отпочинеш, ще бъде необходимо понякога да обикаляш из фабриката, за да се запознаеш с машинарията, а главно — с двигателя и котлите.
Андрей. Добре. Мисля, че утре или други ден ще мога да почна.
Попов. До заминаването на Романов ти ще бъдеш негов заместник, а отговорност за всичко ще поемеш след тази дата.
Андрей. Добре.
Попов (към Сираков). Сега, Сираков, ти ще отидеш в канцеларията и там ще приготвиш изложенията по злополуката. При себе си няма да допускаш никого. Трябва също да редактираш в духа, в който ти казах, показанията на свидетелите работници.
Сираков. Разбирам. Господин директоре, не е излишно да ви доложа,… (Поглежда Андрей.)
Попов. Може да говориш всичко пред него.
Сираков. Като че и Боев насъсква работниците. Нещо негодуват за злополуката…
Попов. Кой ти каза това?
Сираков. Хе-хе-хе, аз имам хорица, които…
Попов (като на себе си). Ако той не беше толкова способен, ако производството не вървеше с него тъй добре…
Сираков. Аз само тъй… долагам…
Попов. Сега остави това… аз зная. Прибери всички книжа и иди в канцеларията.
Чува се отвън автомобилна сирена.
А ти, Андрей, почини си и можеш да обикаляш. (Гледа го.) Здрав си. Нищо ти няма. (Приближава се до Андрей и го тупа по рамото.) Само малко си бледен… Ще се поправиш. (Излиза.)
Сираков прибира книжата в папка.
Пауза.
Андрей. А вие, какво?… (Гледа го. Пауза.)
Сираков. Нищо.
Андрей. Чиновник ли сте тука?
Сираков. А че… чиновник.
Андрей. В канцеларията?
Сираков. Навсякъде…
Андрей. Професия имате ли?
Сираков. И аз съм техник, само че в едно предприятие на господин Председателя си изгубих ръката при злополука. Андрей. А сега?
Сираков. Сега — нищо… работя…
Андрей (с презрение). Работиш… А знаеш ли каква е разликата между тебе и червея?
Пауза. Сираков го гледа учудено.
Когато настъпиш червей и се откъсне част от него, тя пак ще израсне, но твоята ръка — никога!
Завеса
Действие второ
Чакалня във фабрична амбулатория. Наоколо до стените пейки. В средата — голяма правоъгълна маса и по нея разпокъсани списания и вестници, наоколо й няколко стола. По стените са окачени картини с твърдо съмнителна художествена стойност. Сюжети: „Борба с туберкулозата“, „Венерическите болести“ и плакати „Пази чистота“ и други. Вдясно — прозорец. Вляво — врата, която води за приемната на лекаря. В дъното — голяма двукрила врата, напълно отворена. През пея се виждат рафтове с медицински потреби. До самата врата от външна страна, в ъгъл, има телефон.