II работник. А за очите си цяр не знаеш, ами при доктора си дошел?
I работник. Е, то за очите е друго. И на тях им знам цера, на моите очи.
III работник. Хайде де, какъв е?
I работник. Младост.
Вторият и третият работници се смеят. Влизат IV, V и VI работници. VI работник е с патерица. Единият му крак е превързан.
I работник. Не сме били само ние за доктор.
IV работник. Не бой се, лека-полека, както върви, по цяла смяна ще идваме.
V работник. Трай, че иде доктора с онова куче…
III работник. Че какво, като иде, за него сме дошли я. Него чакаме. Или да я оправят, или…
VI работник. Икономии ще ни правят на наш гръб… Ех, няма ли и ние да ги впрегнем един път… да ги видя аз как се вдига ос, тон и половина, с дванайсет души… Да видим тогава чии крака ще се счупят. „Не си внимавал — казва — и затова си го счупил.“ Не съм внимавал ли? О-ооо, да видя аз тогава!…
I работник. Стига бе, момчета, сами на белята в устата влизате.
IV работник. А така сме цъфнали.
Влиза Сираков.
Сираков. Много пък болни днеска.
I работник. Всеки по нещо си има, господин Сираков. Аз… таквоз… за очите.
Сираков. Не можахте да разберете, брей, не можахте. Сега сме във форсмажор — един като липсва, цялата работа куца.
VI работник. Ти да не искаш на носилка да ни носят във фабриката?
Сираков. За тебе не казвам. (Към II работник.) Ти пък защо ей дошел?
II работник. Аз си знам защо. Не ме закачай, че както ми е причерняло… Мене свяст ми се вие, а той взел да ме разпитва. Аз си знам защо…
II работник. Ти по-добре си иди и не се бъркай. Никой от добро не идва тука. Какво, ще ни плашиш с директора ли? Казвай на когото си искаш, но не ни закачай.
Сираков (омекнал). От добро не разбирате, та човек да ви продума. Кой ви закача? Все искате като началство човек да се отнася с вас. А само за надници плачете. Не може така. Форсмажор сме. Трябва да се бърза. Поръчки има.
V работник. Като има поръчки, та на баща ти парите ли ще пропаднат?
Сираков стои в неловка поза.
Лекарят (показва се на лявата врата). Първият поред.
I работник. А че комай аз съм. (Излизат заедно с лекаря.)
IV работник. Остави го бе, той, човека, с това прехраната си вади.
V работник. Нека я вади, само че от сиромашки залък понякога пресяда.
Сираков. Как сте се наострили… Като оси се разбръмчахте.
VI работник. И как ще се разбръмчим!
Сираков. Зная аз кой ви дава тия фитили. Мъти ви главите онзи, механика Боев, ама на добър край няма да ви изведе. Вие ще пострадате. Мене какво ми е? И аз — работник като вас. Опичайте си ума, че лошо ще стане.
III работник. От това по-лошо де?
Сираков. Мъти се тя някаква, ама де да видиме…
VI работник. А бе ти над чужди мъртви защо плачеш? Гледай тебе да ти е топло, пък нас ни остави. Твоите сълзи ние ги знаем. Едно ще ти кажа: да не съм те чул друг път за Боев да си казал нещо, ни лошо, ни добро, че зъбите ти избивам. Ти на този човек краката не си достоен да целунеш, разбираш ли?
V работник. Той без риза ще умре, а ти и тези от гърбовете искаш да смъкнеш.
Сираков. Аз нищо не искам, аз… така — за ваше добро ви приказвам. Ваша воля. Като не искате да ме слушате, много ви здраве. (Излиза.)
III работник. Какъв е мазен, когато види дебелия край.
VI работник. Почакайте, всички мазни ще станат.
II работник. Колко пари ми струва, когато мене няма да ме има вече…
VI работник. Не е така. Ако само за душите си гледаме, да станем като този скот. Ти дете имаш. За него не мислиш ли? То няма ли да живее по-нататък? Няма ли и то да работи? А на Боев какво му липсва? Получава си хубави пари, ама пак се бори.
III работник. А младият инженер? Баща му директор и пак ръмжи.
IV работник. Наистина това момче не мога още да го разбера. Много човешки се носи. С Боев постоянно се разправят. Обикалят, гледат машините… Някак не по служба се носи.
VI работник. Механика веднъж ми разправяше: „Честно момче, малко са — казва — такива.“
III работник. Да го няма Романов, той ще ги оправи, ама…
V работник. Какво ще ги оправи бе, така се оправя то. Като бил син на директора, та ще го гледат за черни очи. Господ да е, щом им мъти водата, ще го изгонят.